В силистренско отбелязаха 150 години от гибелта на Васил Левски

С различни по съдържание събития на 18 и 19.02.2023 г., а и в дните преди това, в област Силистра бе отбелязана 150-ата година от гибелта на Васил Иванов Кунчев, всепризнат Апостол на българската свобода, обявен през 2006 г. в проучване на социологическа агенция за „Най-велик българин за всички времена“.

В град Силистра бе проведена поредната част от програмата „Пред олтара на свободата“ с църковна служба в катедрален православен храм „Св. св. първоапостоли Петър и Павел“ и с възпоменание пред паметника на карловеца, останал завинаги в родната ни история. В тях участва и областният управител инж. Николай Неделчев заедно с представители на различни институции, политически партии  и граждани от няколко поколения.

В Дулово учениците от Средно училище „Васил Левски“ почетоха своя патрон с факелно шествие и с програма пред паметника му в общинско мероприятие. Местният музей също отдели внимание на темата с посещения на ученици и на Група за патриотични песни. По подобен начин премина възпоменанието и в град Главиница, където средното училище също носи името на Левски. В Тутракан също пред паметника на Апостола бе местното събитие с участието и на Клуб „Млади възрожденци“.

В Добротица своя съвместна програма проведоха ученици и учители от Основно училище „Отец Паисий“ и Народно читалище „Йордан Йовков“. В село Варненци в салона на НЧ „Светлина“ театрална трупа от ученици пресъздаде обстановка и събития от  преди век и половина по литу3ратурни произведения.

В община Алфатар, където е единият от 7-те в областта паметници на Васил Левски, също бе уважено по достойнство неговото село. Спазена бе традицията и за възпоменание в чест на Левски в православен храм „Св. Георги Победоносец“ – село Шуменци, започната преди години от отец Михаил и презвитера Калина Михайлови. В Калипетрово – литературно-патриотична вечер с участието на представители на Клуб „Евгения Марс“ към НЧ „Пробуда“ и гости от Клуб на учителите пенсионери „Иван Байчев“ – град Силистра.

Събития в чест на Левски посветиха още инициатори за тях от читалища и училища във всички общини от област Силистра, за повечето от които има информация в социалните мрежи, в медиите и в електронните сайтове на институции, както и на частни лица – организатори и участници. Сред тях: членове и приятели на НЧ "Васил Левски-1941" - с. Българка, Община Силистра поднесоха цветя пред паметника на В. Левски в гр. Силистра. Тържеството бе открито от председателя на читалището Дочо Титев – един от доайените на самодейността в област Силистра, а кратко слово за Апостола представи Тинка Николова.

Междувременно приключи срокът за подаване на материали за участие в Областен конкурс „И ние сме във времето“, обявен от Областна администрация Силистра и от РУО на МОН – Силистра. Награждаването е на 27 февруари т.г. с участието на областния управител инж. Николай Неделчев и на д-р Габриела Миткова като началник на РУО.

Според публикувана наскоро интерактивна карта, посветена на маршрутите на Левски в България Силистра липсва поради отсъствие на сигурни сведения за това. Тукашни източници обаче смятат, че през пролетта на 1867 г. Левски се включва като знаменосец в четата на Панайот Хитов, а се твърди, че и през 1867 г. е посещавал Силистра. В силистренския алманах на Никола Макариополски, издаден през 1899 г. в печатницата на Димитър Иванов, се съобщава, че Левски се среща с известния силистренски възрожденски деец Гено Чолаков в гр. Варна. По негова покана Апостола пребивава 4 дни в гр. Силистра, където е нает като учител и певец в православната църква.

Прехвърлен е в Румъния край дунавското село Ветрен от лодкаря Велико Скуртолов, един от бъдещите добруджански опълченци през Освободителната руско-турска война. Същото се потвърждава и в биографията на Г. Чолаков, писана през 1903 г. вероятно от Н. Макариополски, когато Г. Чолаков е бил още жив – на 70 г., а преди това вече е бил народен представители кмет на града.

Според други източници, Левски е посещавал 2 пъти североизточния край на България, а на 22 януари 1872 г. (отбелязано в бележника) той дава пълномощно на първия си помощник А. Кънчев и му възлага да създаде революционни комитети в Разград и околията. За пръв път Дякона заминава за Добруджа през март 1866 г. Посещава Меджидие и Тулча, за да търси Стефан Караджа, запознава се и с поп Харитон (Стоянчев Христов), тогава свещеник в с. Конгас (днес в Румъния).