„Политиците все още могат да направят страните си по-богати, но ако са склонни да поемат рискове. Или да поемат тази лудост на реформите“- Тази концепция представи в ефира на Дарик Югоизток ректорът на Бургаския свободен университет проф. д-р Милен Балтов.

В авторското предаване „Икономистът говори“ той разгърна пред слушателите темата за реформи в либертарианската икономика, разработването на нови политически решения и необходимостта от промени в свободния пазар.

Проф. Балтов посочи за пример Аржентина, чийто път към икономическа стабилност, е осеян с дълбоки сътресения в политически и икономически план.  И противопостави претендентите за президентския пост, които на 19 ноември ще се изправят един срещу друг във втория тур на изборите. Това са настоящият министър на икономиката Серхио Маса, представител на левия "Алианс за родината" и либертарианецът Хавиер Милей с диаметрално противоположни възгледи, привърженик на монетаризма на Милтън Фридман и идеите на Фридрих  фон Хайек, защитник на либералната демокрация и свободния пазар в средата на 20 век и .

Балотажът се развива на фона на рекордна инфлация от 138 процента и срив на националната валута. Изборите се очаква да решат въпроса кой ще бъде натоварен със задачата да спаси втората по големина икономика в Южна Америка и да въведе отново в икономическия и политически речник думата реформа.

„Световната банка и Международният валутен фонд по принцип винаги са поощрявали политиките на реформи. Преглед на годишника на МВФ показва, че точно преди 20 години в изданието му през 1993 година, думата реформи се среща 139 пъти. В изданието му от тази година, което излезе преди една седмица, вече се среща 35 пъти и то в книга. През 2015 година пък са едва три…“, посочи проф. Балтов и коментира: Думата реформа или започват да я изчегъркват или става непопулярна.

Той постави фокуса върху Прибалтийската тройка - Литва, Латвия и Естония, държави, агресивно реформистки в края на 90-те години и началото на 20 век. В момента всички те показват нарастване на брутния вътрешен продукт на глава от населението. И докато първенецът - Литва регистрира ръст от 270 процента за периода от 1995 до 2022 година, то в противоположния край се намира Украйна, в която за цялото това време ръстът е малко над 20 процента. В Аржентина пък в рамките на 27 години нарастване е с 23 процента.

Към днешна дата - военният конфликт между Израел и Хамас, пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, последвалите трагичните събития, би трябвало да дадат сериозен отпечатък, включително и върху икономиката. „Последната година и половина обаче, съпроводена  с военните конфликти и нарастване на цените на енергията, доведоха до значителни приходи в определени отрасли в нашата икономика. Военната индустрия и енергетиката се къпят в пари. А отрицателният ефект не е абсолютен. При разширяване на конфликта трябва да се разсъждава разумно, либерталирански на базата на реформи. Но не голите реформи, сами по себе си. Украйна не е успяла не защото, не е тръгнала да прави реформи, а защото не е била последователна“, каза проф. Балтов.

Къде е котвата на реформите в България, какви са отраженията върху Европа след периода на Ковид и вълната от конформизъм,  кой е най-засегнатия сектор след отстъплението на Китай, свързан със свободното пазарно стопанство, чуйте проф. Милен Балтов в „Икономистът говори“ по Дарик Югоизток: