Всяко нещо, което е над главите ни, е опасно. И един пътен знак, и един светофар. Дърветата при различни метеорологични условия също могат да представляват опасност, като зависи и каква е скоростта на вятъра. Това заяви в интервю за Дарик ландшафтният архитект Максим Янев.

Има дървета със сериозен потенциал да бъдат пречупени или изкоренени. Това се дължи на гнилостни процеси, компрометирана коренна система, силно издължени клони със силно изместен център на тежестта. Дърветата дават сигнали, че могат да загубят част от органите си, и един обучен човек би могъл да ги разпознае, обясни арх. Янев, който е работил по проекти у нас и в чужбина.

Когато става дума за урбанизирана среда, би трябвало да говорим за дървесна хирургия, а не за санитарна сеч. Подходът е индивидуален и всяко едно дърво се разглежда поотделно.

Видовете в градската среда трябва да са разнообразни. Лесът трябва да е 30% от едно семейство, 20% от един род и 10% от един вид.

„Има си рецепта. Ние не сме открили топлата вода. На запад хората са пожертвали половин век в проби и грешки. Ако имаме разсъдък, бихме се поучили от техния опит”, отбеляза арх. Янев.

В една изключително платежоспособна община като германската Франкфурт например има 400 хиляди дървета ги проверяват на всеки 6 месеца, а препоръките са в детайли.  Дори на Запад обаче властите трудно преценяват какво точно да се направи при очакван ураганен вятър, посочи ландшафтният архитект.

Все още у нас не могат да се дадат добри градски примери за грижа към дърветата. Има големи  общини, които нямат пълна паспортизация на дървесната растителност. Събираната информация не е добре организирана и рядко се дигитализира, за да е по-лесна за разчитане, посочи експертът.

За да се контролира добре растителността на територията на една община е нужно и мащабното й заснемане, което след това би следвало да се контролира на 12 или 24 месеца. Такъв контрол в българските общини се извършва частично и много рядко на 12 месеца.

„Добрата поддръжка предполага добри познания. На риск е изложено биоразнообразието, защото ако младите дръвчета са около 15%, то като цяло в урбанизираната територия 75 на сто са възрастни дървета. Можем да загубим много, ако повсеместно тръгнем да подменяме старата дървесна растителност”,  каза още арх. Максим Янев.