„Идеята за фестивала „Врабево в ритми“ се зароди от това, че Врабево е едно голямо, будно село, в което смятахме, че ще ни отива още един празник, който да ни събира, за да си припомним откъде са нашите корени“, разказа кметицата на селото Мария Михова пред Дарик радио.
„Фестивалът за първи път имаше издание през изминалата 2024 г. Нарекохме го „Врабево в ритми“, за да се знае първо къде се провежда и че ритъмът на сърцето и на Балкана тук среща танцовите и фолклорни състави“, обясни тя.
Михова ни разказа какво може да се очаква от второто издание на „Врабево в ритми“.
„Фестивалът ще се случва всяка последна събота на месец юли. За 2025 година това е 26 юли, но тази година надграждаме. На 25-ти в двора на църквата ни ще има изложба на нашата иконографка Борислава Кацарова – ще има пана, икони и нейни произведения. На 26-ти е същинският фестивал, в който с едно дефиле от площадът при Камъка, с една много живописна чешма, минаваме с кратко дефиле към централния площад, където се състои фестивалната вечер.“
Чешмата, от която започва дефилето на фестивала "Врабево в ритми"
„Тази година имаме заявка от 17 състава от всички краища на България. Имаме от село Ситово, Силистренска област, колкото и да е невероятно. Имаме от Пелово, имаме от Полски Тръмбеш, имаме от Пловдив – изключително пъстра палитра. Така че ще представим абсолютно всички краища и може да се каже, че почти всички фолклорни области на България ще имат представители на фестивала“, допълни кметът на Врабево.
Специален гост на фестивала ще бъде народният певец Свилен Тодорински, издаде още Мария Михова.
„След програмата, която няма конкурсен характер, имаме една открита сцена в центъра на село Врабево, а пред нея и разкошен мраморен площад. Той предоставя възможност на всеки, който желае, да се хване на хорото – дали ще е по време на изявата на танцовият колектив, или когато започне свободната програма – няма никакво значение. Всички са добре дошли да изпълним центъра с магията на фолклора.“
"Врабево в ритми" 2024
Друго интересно, което ще могат да видят гостите на фестивала, ще е т.нар. „Улица на занаятите“.
„На тази улица миналата година традиционно представихме наши местни производители. Имаме производител на мляко и млечни продукти, който тук във Врабево произвежда и неща от сливи – сливов мармалад, но и други производни. Тук пчелен бизнес имат и едно семейство, което напуска столицата, живеят в Плевен, но тук е техният пчелин. Също така имаме производител на вече позабравени мехлеми по старите рецепти – които намериха доста добър отзвук и хората, които се докоснаха до тази магия, защото магията на билките и на лечението е по-древна отколкото можем да си представим – ги очаква тази година отново. Имаме местна производителка на вълна, а в селото има и сушилня за биопродукти, която също ще участва тази година със свой щанд“, обясни кмет Михова.
Защо е важно да съхраняваме традициите си?
„Ако вземем нарицателното за дърво без корен… Всеки един от нас, който остане без да знае къде е коренът му, къде е родината му, откъде произтичат неговите роднински или чисто човешки взаимоотношения с рода, тогава всичко е загубено. Трябва да се стараем да поддържаме жива родовата памет“, отговори Михова.
Мария Михова - кмет на село Врабево
Кметицата на Врабево разказа и за легендите, скътани в историята на това сгушено в полите на Балкана село.
„Врабево е старо землище, старо село. Тук легендите са доста. Една от тях е за Гяур баир. Това е паметен връх, който се счита за почти най-високата точка на селото. През 2016 г. се построи един параклис. От него напред има панорамна площадка, която дава невероятен поглед над всичко, което ни заобикаля. Връх Ботев насреща, наляво Севлиевската котловина, надясно всичко, което стига до Предбалкана. А другите легендите за Врабево – имаме легенда за Каля черква, това е от времето на цар Калоян. Имаме легенда за чешмата „Елица“ – и до днес има такава чешма и такъв извор с много хубава чудодейна вода. Цялото село е заобиколено и е вплетено в историята много дълбоко.“
Мария Михова ни разказа легендата за Гяур баир.
„Легендата разказва, че по време на турското робство беят харесва личната мома Деляна и се обзалагат с юнак Стоян, че който изнесе момата на ръце до върха – тя е негова. В деня на наречения облог Стоян грабва Деляна на ръце, за да спечели момата, честта и да защити българското. Както бихме се сетили, това е една нелека задача и качвайки се на върха, той издъхва в подножието на върха. Затова баира и до днес носи името Гяур баир.“
Гледка от Гяур баир към село Врабево
Читалището изчезва ли или процъфтява?
„Миналата година имаме проведени 52 събития в нашето читалище – календарни празници, театрални постановки, участия по общински и национални фестивали, концерти, изложби. Към читалището имаме и 10 действащи състава и клуба – имаме ансамбъл за народни песни, имаме детска театрална група „Звънче“, театрална група за възрастни, кръжок по кукловодство и др. При нас кипи един изключително богат културен живот“, даде повече информация кметът на село Врабево.
Изложба в село Врабево
„Театралната ни група за възрастни дори сега на 5 юли ще гостува с постановката „Службогонци“ от Иван Вазов в съседното село Дебнево. Освен „Службогонци“, до Нова година се подготвя и култовото произведение „Криворазбраната цивилизация“, сподели Мария Михова.
За ролята на читалището като сърце на едно населено място и културен център на едно общество, кметицата на село Врабево коментира…
„По моя скромна преценка в големите градове децата, а и всички хора, са заобиколени от прекалено много натрупване на информация и възможности. В малките населени места няма твърде голям избор на развлечения, забавления и мероприятия. Заедно с читалището една от водещите ни идеи е, че читалището е средището и мястото, в което ние трябва да предложим на децата, на жителите и на гостите на селото развлеченията, които тук може да се каже, че липсват. Групата за песни „Авангард“ например е само от пенсионери, но там обаче те намират своето време и място да се съберат, да се видят, да попеят, да празнуваме, да участваме във фестивали – което дава един истински смисъл на дейността на читалището. Според мен читалището трябва да е това, което обединява хората – да ги накара за поне час да излязат от ежедневието си и да получат едно разтоварване било чрез песните, чрез танците или чрез театралната дейност.“
Задължително е да се направи опит за възстановяване на българското читалище в неговия пълен блясък, категорична беше Мария Михова.
Центъра на село Врабево
„Според мен читалищата трябва отново да имат статут на културен център и то с главна буква. Трябва да бъдат насърчавани и да им бъде предоставяна възможност да развиват своята дейност по възможно най-добрия начин, защото нашето читалище освен с богата читалищна дейност, може да се похвали с изключително богата и съвременна библиотека. Всяка година заради проекти в нашата библиотека влизат над 100 заглавия. Това от своя страна води малки и големи в библиотеката. Книгата може би е вече отживелица, но тук все още се четат хартиените книги.“
По думите на Мария Михова мястото на българско село трябва да е основно в нашето съвремие.
„Мястото на съвременното българското село трябва да е според мен основно, тъй като за разлика от забързания град, тук имаме едно относително спокойствие. Селата бихме могли и трябва да се стараем да имаме равни шансове с поне малките градове. Тук все повече се връщат хора, живели в градовете или по света, търсят си имоти и от съботно-неделни туристи, те стават наши жители.“
Цялото интервю чуйте в прикачения звуков файл.
