„Още от малки се нуждаем от примери, които да следваме. Дали става въпрос за треньор, родители, приятели, знаменитост в определена възраст или герои. Хората имат нужда от добри примери, които да ги вдъхновяват и да им дават вътрешни сили. В Библията пише по подобен начин за църквата, общността от вярващи християни в град Солун. Те са били пример за вярващите в римските провинции Македония и Ахая. Как обаче те са били добър пример и можем ли ние днес да бъдем такъв?“. С този въпрос, пастор Живко Тончев от църква „Благовестие“ постави темата в седмичната си рубрика „Думи на надежда“ по Дарик Югоизток, позовавайки се на първото послание до солунците, изпратено от апостол Павел и неговите съработници Сила и Тимотей.

„Винаги благодарим на Бога за всички ви и ви споменаваме в молитвите си, като си спомняме непрестанно делото на вашата вяра, труда на вашата любов и търпението на надеждата ви в  нашия Господ Исус Христа  и пред нашия Бог и Отец“. / Първо послание към солунци 1: 3/

По думите на пастор Тончев, когато се говори в Светите писания за вярата, не става дума за традиция. „Библията определя вярата без дела като мъртва. В писмото се споменава за дела на вяра. Във времето действията ни показват и нивото на вярата ни. Само с определението християни, ние не ставаме вярващи хора. Важно е, какво говори живота ни. Затова й Йоан Кръстител е призовавал своите съвременници да принасят дела на покаяние, което означава действие на промяна. Важно е и какъв е езикът ни, дали говорим добри, изграждащи думи. Можем ли да спрем да се вглеждаме в самите себе си, какъвто е призивът на Христос? Ако ние твърдим, че сме християни, какво говорят делата ни, живота ни, думите ни, какви са стремежите и мечтите ни“, пита пастор Тончев и посочва вторият вдъхновяващ пример от солунските вярващи – трудът на любовта.

„Странно е да прибавим на любовта труд, защото често я приемаме за чувство, емоция, „пеперуди“ в стомаха. Но тя не е само това, тя е решение, избор, понякога и усилие. Библията я описва така: любовта не търси своето, не завижда, всичко търпи… Тези неща изискват усилие. Но апостолите в Писанията обръщат внимание на това, че ако човек твърди, че обича Бога, но не обича ближния си, това е суетна или празна любов“, коментира той.

На трето място в стиха се споменава търпението на надеждата. Надежда, която не се колебае, а е твърда увереност. „Ние се надяваме на много неща в живота, но трябва да си признаем, че често е нужно търпение. Да се надяваме на Бога, а не на обстоятелствата, да не прибързваме и да не се отчайваме. Ако погледнем тези три качества, които правят солунската църква добрият пример, основата е вярата, надеждата и любовта“, споделя още пастор Живко Тончев.

Цялата тема, чуйте от него в звуковия файл: