"Преди всичко се пазете от фарисейския квас, който е лицемерие"
Тези думи на Господ Исус Христос от 12 глава на Евангелието на апостол Лука използва пастор Живко Тончев за да представи темата на седмичната си рубрика „Думи на надежда“, в която разглежда лицемерието като заболяване на душата. По думите му, то може да има различни проявления и цитира отново думите на Исус от т.нар. Проповед на планината:
„А ти, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да ги хвалят хората. Те вече са получили своята награда. И когато се молите не бъдете като лицемерите, които обичат да стоят по синагогите за да ги виждат човеците – получили се вече своята награда. А ти влез във вътрешната си стаичка си се помоли на своя Отец, Който е в тайно. И твоят Отец, който вижда в тайно, ще те възнагради. И ако постите не бъдете като лицемерите, защото те помрачават лицата си за да ги виждат човеците – те вече са получили своята награда“, Евангелие на Матей, глава 6.
„Лицемерието е двуличие, липса на искреност, престореност, маска, фалш. На гръцки думата хипокритис се е използвала много често за театрален актьор. Но въпросът е, защо искаме да ни харесват хората, да ни виждат - истината, че когато получаваме похвали, ние храним егото си и му помагаме да расте. Храним чувството си на значимост и славолюбието. А Господ Исус Христос е бил много остър специално към лицемерите, които са демонстрирали, че са духовни водачи и пълни с добродетели. Даже ги нарича „варосани гробници, изглеждате добре отвън, а отвътре сте пълни с мъртвешки кости“, тоест видимо изглеждате праведни, а отвътре сте пълни с нечестие“, коментира пастор Тончев и задава въпросите:
Защо да претендираме, че сме добронамерени, когато отвътре злобеем? Защо привидно се радваме на чуждите успехи, а всъщност завиждаме? Защо, докато пред хората се представяме като щедри, отвътре сме алчни?
Според него лицемерието може да се прояви на няколко етапа. Единият от тях е желанието за представяне пред хората с различен от истинския ни образ. Другият е, когато лицемерието цели да постави клопка.
„И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, за да Го предадат на началството и на властта на управителя. И те Го попитаха: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината. Право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не? А Той разбра лукавството им, и каза: Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И те казаха: Кесарев. А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога. И зачудени на отговора Му, те млъкнаха“, евангелие на Лука, глава 20.
„Това е пример, в който лицемерието се проявява за да сложи клопка. Проява на лицемерие може да бъде маскирана зад добро дело за другия, но всъщност целта е, чрез ласкателство да придобием лична облага. Не случайно апостол Павел призовава „любовта ви нека бъде нелицемерна. Затова в отношенията ни с хората е добре да изпитваме сърцата си, какви са подбудите за действията ни. Крайност е и обратното - да твърдим, че не ни пука от никого или да се гордеем с пороците си“, счита пастор Живко Тончев и предлага лекарство и за лицемерието - за него чуйте повече в звуковия файл:
