Условията за пребиваване, лечение и работа в психиатриите у нас са зловещи, кошмарни и унизителни. Това сочат констатациите на 12-ия годишен доклад на дирекция Национален превантивен механизъм (НПМ) към институцията на омбудсмана.
Темата с местата за настаняване на психично болни стана особено актуална в последните дни, след като млад мъж в нестабилно психическо състояние не беше настанен в специализирано заведение, след като се хвърляше под автомобили на столичен булевард и след два дни сложи край на живота си, хвърляйки се от жилищна сграда.
Данните от доклада на НПМ са в резултат на 53 проведени проверки, 8 от които непланирани – по жалби и след самосезиране, като обхванатите лица от тези проверки са общо 16 220.
Няма и минимална позитивна промяна в отношението на държавата към психично болните хора
Снимка от обгорелите стени в изолатора / Омбудсман
Направените проверки са със засилен фокус върху правата на хората с психични заболявания, настанени в държавни психиатрични болници, центрове за психично здраве и социални заведения за лица с психични разстройства.
За поредна година в доклада се прави констатация за липса на някаква, дори и минимална, позитивна промяна в отношението на държавата по отношение на дължимата грижата за психично болните хора у нас. Препоръките са по отношение на унизителните, кошмарни, на моменти зловещи условия за пребиваване, лечение и работа в психиатриите, които са извън всякакви европейски стандарти.
Сред най-важните препоръки на НПМ, е тази към здравното министерство, за преразглеждане на наредбата за реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства. Експертите на институцията на омбудсмана са категорични, че е задължително изготвянето на протокол (алгоритъм) за прилагане на принудителните мерки „имобилизация“ (връзване) и „изолация“, в който ясно да се отбелязва с каква продължителност и колко често могат да бъдат изолирани и фиксирани пациентите за период от 24 часа, както и да се конкретизират основанията, при които се прилагат тези мерки, така че да няма съмнения и обосновани предположения за злоупотреба с тях.
Важна са и препоръките към органите на държавата за редовен и ефективен контрол; приоритетно повишаване на качеството на живот на болните с психични заболявания и тяхната социализация, чрез изграждане на подходящи услуги в общността; инсталиране на пожароизвестителни системи с централна сигнализация във всички психиатрични структури и др.
Специално внимание в доклада е обърнато на поредния трагичен случай от август м.г., когато НПМ се самосезира и прави внезапна проверка на психиатричната клиника към УМБАЛ „Св. Марина“ в гр. Варна. Поводът бе изгорял пациент, с наложена мярка за временно физическо ограничаване „имобилизация“, т.е. „връзване“, „фиксиране“.
Пациенти се връзват и оставят без надзор
И при тази проверка са констатирани съществени нарушения на изискванията на Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. на реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства, както и неспазване на предписания от контролните органи. Най-значимите от тях са липса на постоянно наблюдение на пациента, нерегистриране (вписване) на мерките за временно физическо ограничаване, както и липса на изградена система за пожароизвестяване с централна сигнализация.
„Според разпоредбите на чл. 11 на Наредбата – съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, пациент, по отношение на който се прилага мярка за временно физическо ограничаване, се наблюдава непрекъснато от определените от лекаря медицински сестри, които се сменят на всеки час. Наблюдението от медицинските сестри се осъществява чрез пряк визуален контрол или дистанционни средства при временно изолиране и край леглото на пациента при временно имобилизиране. Нерегистриране на мерките за временно физическо ограничаване чрез изолация е предпоставка за прилагане на тази мярка без медицински основания и без да е изпълнен определеният за това ред, с което се нарушават права на пациентите. Липса на изградена система за пожароизвестяване с централна сигнализация, въпреки отправени предписания от контролните органи, също е сред причините за късното откриване на пожара.
Още от 2019 г. институцията на омбудсмана алармира министъра на здравеопазването за необходимостта да се регламентира изискване за инсталиране на противопожарни детектори за дим, като критерий за качество на здравната грижа, с оглед подобряване сигурността на пациентите с психични заболявания“, подчертава екипът на НПМ.
Повече информация вижте в доклада.
