Важно е да разграничим, че пациентите могат да бъдат два типа – такива, при които болестта протича спокойно и леко, и други, при които психичното заболяване може да бъде предпоставка човекът да е опасен не само за другите, но и за себе си, обясни психиатърът д-р Владимир Сотиров. Така той коментира последните инциденти, в които бяха намесени хора с психично заболяване и уточни, че подобни случаи се дължат на недобре установените практики и тромави процедури. Някои пациенти може да не носят обществена опасност заради своята болест и затова не бива да бъдат изключвани от общността или да попадат в изолация, уточни обаче психиатърът. Затова критично важният момент е да се направи оценка на риска преди изписването на вече лекуван пациент, но такава практика към момента няма, допълни той. Д-р Сотиров обясни кои са пробойните в системата за предоставяне на социална услуга на хора, страдащи от психични заболявания, каква е причината да няма легла, за да бъдат приети тежко болните случаи и че единственото решение на всички проблеми минава през законодателството.
Пациентите трябва да бъдат изписвани, след като бъдат насочени към служба за социална подкрепа в общността. Трябва болницата или клиниката да се обърне към подобна служба и да каже, че ще изпишат човек, който ще има нужда от личен контакт, грижа и помощ, след като напусне заведението, обясни психиатърът д-р Владимир Сотиров. Той обаче обърна внимание какви са пробойните в системата за психиатрична грижа, които не позволяват това да се случва.
“Ами, че няма достатъчно такива служби в общността, към които той да бъде насочен и нямаме утвърдена и разписана практика изписването на пациентите да става след изготвяне на оценка на риска и лично насочване към служба в общността, която да поеме грижите за този човек. Като казвам грижа, имам предвид да му се осигурява подкрепа, съдействие, наблюдение по отношение на начина, по който той се справя с живота, с болестта, със симптомите, с лечението”, каза специалистът.
Друга от причините да не се полага нужната грижа и да се стига до инциденти, е че роднините се опитват да потулят заболяването на своя близък, добави д-р Сотиров. Още един проблем е, че в момента процедурата по подаване и обработване на сигнал е много тромава и отнема месеци, докато човек стигне до нужното лечение.
„В този смисъл трябва да се разгледа чисто законодателно какви са възможностите да се оптимизира тази процедура, да се съкратят сроковете и тя да стане процедура, която в рамките на 2 седмици от подаването на сигнала до настаняването за лечението отнема като време, а не месеци. Това значително ще намали риска, защото през това време човек е оставен без лечение, болестта се развива, симптомите се разрастват и инцидентите се случват”, обясни той.
Психиатърът допълни, че липса на легла има, тъй като леко болни пациенти са настанени в стационарите и клиничните заведения.
„Затова Бърза помощ като кара тежко болни пациенти, отвсякъде получават отговори: „Няма места. Няма места.” Е, как така няма места? И връщат болни, които са с разрушително поведение, с агресивно поведение и насочено навън агресивно поведение. И го връщат: „Няма какво да направим, няма места.” И го пускат. Е, как така? Човек с инфаркт като го откарат в болницата – някой човек с инфаркт или с инсулт, така ли правят? Казват: „Няма места, пускайте го да си ходи, връщайте го вкъщи.” Абсурд!", каза
Условията на работа също не са добри, допълни д-р Сотиров. Според него единственото решение е чрез законодателството, чрез промяна в законите и разписване на протоколи за добра клинична практика.
