За поредна година Университетска Болница „Света Марина“ - Плевен се присъединява към мисията на международното движение Movember, което цели да привлече вниманието към сериозните проблеми на мъжкото здраве. Специалистите по урология напомнят на своите пациенти, че профилактичните прегледи, изследването на простатно-специфичния антиген, ехографията и консултациите при уролог са изключително важни за мъжкото здраве.

УМБАЛ „Света Марина“ - Плевен: Проф. Владислав Дунев за мъжкото здраве в рамките на инициативата „Мовембър“ 2026

Това е и повод да разговаряме с проф. д-р Владислав Дунев, който е ръководител на Катедра „Урология“ в Университетска болница „Света Марина, в търсене на отговор на въпроса: "Защо прегледите са важни, при положение, че ракът на простатата е на първо място сред онкологичните заболявания при мъжете в България, а заболяването често се развива с години, при това без никакви симптоми".

Проф. д-р Владислав Дунев има специализации в страната и чужбина по ендоскопска и роботизирана хирургия, и членува в Европейската асоциация по урология и в Европейската ендоурологична асоциация.

УМБАЛ „Света Марина“ - Плевен: Проф. Владислав Дунев за мъжкото здраве в рамките на инициативата „Мовембър“ 2026

- Проф. Дунев! Кога да започнем профилактика?

Много хубава инициатива е „Мовембър“, защото насочва вниманието на всички български мъже, особено над 45 - 50-годишна възраст, към едно много често срещано на първо място злокачествено заболяване. Това е карцинома на простатната жлеза, което е на първо място по честота в България и на трето място като причина за смъртност от злокачествени заболявания при мъжете. Изключително коварно заболяване, което за радост има много добър метод за скрининг и много ранна диагностика, който е общ и широко достъпен.

Това е изследването на простатно-специфичен антиген. Нещо, което е заложено при общопрактикуващите лекари в годишните профилактични прегледи. Това е изследването на простатно-специфичен антиген. Прави се от 45 годишна възраст нагоре по веднъж годишно.

При някои рискови групи може да започне да се прави по-рано – например при такива, които имат близки с карцином на простатната жлеза, най-вече бащи, дядовци, братя.

При тях профилактиката започва още от 40 годишна възраст, но всички мъже от 50 годишна възраст нагоре профилактично трябва веднъж в годината да минават на уролог за преглед на простатната жлеза. И не само на простатата, и на пикочния мехур, на бъбреците, а и проверяване на стойността на туморния маркер, така наречен простатно-специфичен антиген. Това е много полезно, тъй като ранното откриване на карцином на простатната жлеза осигурява почти 100% успеваемост в лечението.

Когато заболяването е ограничено в простатата, тоест органо-ограничено, в ранните етапи на заболяването 99% имат петгодишна преживяемост, което за онкологично заболяване е голям успех.

- Каква е актуалната картина към момента в страната?

Актуалната картина към момента в страната е, че около 8% от българските мъже ходят на профилактични прегледи след 50-годишна възраст. От 8 до 100% разликата е огромна. Именно това ни пречи да хващаме в съвсем начални етапи това заболяване и да можем да го лекуваме по-лесно, напълно да бъде излекувано, с по-малък финансов разход.

Колкото по-рано е хванато едно заболяване, толкова финансовият разход е по-нисък и мъжете по-рано могат да се върнат на абсолютно пълноработна дейност, да се възстановят, да бъдат абсолютно излекувани напълно, все едно че не е имало такова заболяване.

Около пет хиляди мъже на година заболяват от карцином на простатната жлеза и общо взето статистиката в западноевропейските страни е такава, че един от седем мъже по време на неговия живот заболява от карцином на простатата. В смисъл честотата е много сериозна. Коварно е заболяването, но е абсолютно лечимо. И имаме много съвременни добри методи за профилактика и за ранно установяване на заболяването.

- А каква роля играят възрастта, наследствеността, както вече споменахте, и начинът на живот, което не е за подценяване?

Възрастта е най-важният рисков фактор. Колкото по-голяма е възрастта на мъжа, толкова по-голям е рискът да има карцином на простатата. Най-общо казано, честотата на растежа е изключителна след 65-годишна възраст, но с възрастта рискът става все по-голям.

По отношение на наследствеността, тези пациенти или тези български мъже, които имат роднини бащи, братя, дядовци, които имат карцином на простатната жлеза, имат два до три пъти по-голям риск също да заболеят от карцином на простатната жлеза.

Разбира се, начинът на живот също има някакво отношение. Нещата, които всички ние знаем са: да има по-голяма двигателна активност, да се храним по-пълноценно с по-малко захари и червени меса.

Затлъстяването също има определена роля. Всички тези рискови фактори, които по принцип си ги знаем за повечето заболявания, от които страда българският мъж, са валидни и за карцинома на простатата.

- Ракът на простатата често се определя като заболяване без ранни симптоми. На каква възраст мъжете трябва да започнат профилактичните прегледи?

Профилактичните прегледи се започват от 50-годишна възраст веднъж годишно, а изследването на простатно-специфичния антиген като туморен маркер може да започне при общопрактикуващия лекар още от 45-годишна възраст нагоре в рамките на панела, който е отпуснат от Националната здравна каса за профилактични изследвания при мъжете. И за съжаление мога да кажа, че не всички общопрактикуващи лекари изследват редовно простатно-специфичен антиген.

Все още има мъже, които идват за първи път на преглед на 80-годишна възраст примерно и нямат нито едно изследване на простатно-специфичен антиген, а трябва да имат примерно вече поне 15, 20.

Това за съжаление ежедневно се вижда и затова в сравнение със Западна Европа у нас честотата на карцинома на простатата е около 19% от всички злокачествени заболявания при мъжете, докато в Западна Европа е 23-24%, тоест доста по-висока, защото много по-редовно се изследва простатно-специфичния антиген.

Профилактиката там върви много по-редовно и има по-пълен обхват. Това е една от основните причини и затова е толкова важно да говорим колкото може по-често за карцинома на простатната жлеза, защото е най-чест и защото можем напълно да излекуваме пациентите, когато го уловим навреме.

- А какви са първите сигнали, които могат да предупредят човек, че има нещо в тази посока, за да го накарат да отиде да потърси специалист? Или обикновено това става, когато вече е малко по-късно.

За съжаление няма никакви сигнали. Това е изключително коварно заболяване. От тази гледна точка хубавото е, че се развива бавно и бикновено има време да се реагира. Лошото обаче е, че когато има някакви симптоми, най-често заболяването е вече доста напреднало и много често първите симптоми са свързани с наличието на метастази, най-често в костите, в таза, в лумбалния отдел на гръбначния стълб. И някои хора откриват, че имат карцином на простатата не по нещо друго, а по това, че ги боли кръста примерно.

Може да се стигне до патологични фрактури, преди да разберем дори, че имаме авансирал карцином на простатната жлеза.

УМБАЛ „Света Марина“ - Плевен: Проф. Владислав Дунев за мъжкото здраве в рамките на инициативата „Мовембър“ 2026

- Професор Дунев, Вие сте ръководител на катедра "Урология" в Университетска болница „Светлина Марина" в Плевен. Какви са съвременните възможности за лечение точно в тази болница, която е известна в цяла България с възможностите си?

За радост имаме всички най-съвременни методи за лечение на карцинома на простатната жлеза. Не само оперативно, но имаме и онкология, която се справя чудесно там, където вече оперативната намеса е закъсняла и не може да бъде направена. Разполагаме с последно поколение на роботизирана система „Да Винчи“, която има вече тактилна чувствителност. Нещо, което липсваше на по-ранните системи. Операторът може да придобие представа за естеството на тъканите, в които работи чрез тактилно усещане в ръцете си. Нещо, което беше минус въобще за този тип хирургия.

С много по-добър образ. Роботизираните системи осигуряват една почти миниинвазивна операция с много по-малка кръвозагуба, с много по-бързо възстановяване, с много по-кратък болничен престой, с много по-малка травма, с много по-малка болка. С много възможности за фина работа и запазване на тъканите и с това - запазване на функционалното състояние на пациента такова, каквото е било преди операцията.

Да има еректилна функция тогава, когато е имал нормална еректилна функция преди операцията. Да има континентност такава, каквато е имал преди операцията. И разбира се, да имаме добър онкологичен резултат. Когато диагнозата е поставена навреме и заболяването е органно ограничено, в ранните стадии пациентът да бъде абсолютно напълно излекуван. Да влезе, да бъде опериран, да излезе след пет дни, да му се махне катетърът след още един-два дни и той да бъде абсолютно работоспособен, дори след една-две седмици да се върне в нормалния си живот, все едно че никога не е бил с такова заболяване. Това е голям успех.

Иначе операциите са големи по обем, но техниката ни дава възможност да направим нещо толкова травматично и голямо по обем, но сведено до нещо рутинно, миниинвазивно като намеса с много бързо възстановяване.

- Професор Дунев, как бихте се обърнал към мъжете, които наистина има много, изпитват притеснение и неудобство от това изобщо да тръгнат в посока към профилактични прегледи точно по отношение на рака на простатата?

Разбира се голяма част от пациентите ги е страх дори и да чуят думата карцином. Това е съвсем логично и може би е нормално, но трябва да разберат нещо друго. Тук не е въпросът толкова дали ще диагностицираме или няма да диагностицираме. Тук въпросът е да знаем.

Ако знаем, че има проблем, той може да бъде излекуван напълно или така да бъде лекуван, ако вече е напреднало заболяването, ако го хванем в по-напреднал стадий, че то да бъде управлявано, без да има болка, без да му влошава качеството на живота, с достатъчно голяма преживяемост. Това да се превърне в едно хронично заболяване, нещо, с което трябва да се съобразява, като примерно хипертонията.

Тоест всички тези възможности ги има налице. Единственото, което се иска от пациентите е, без никакво притеснение да отидат на един преглед, който отнема десетина минути, максимум 15, на който с ехограф се преглеждат органите на отделителната система.

УМБАЛ „Света Марина“ - Плевен: Проф. Владислав Дунев за мъжкото здраве в рамките на инициативата „Мовембър“ 2026

За един туморен маркер се взема кръв, в панела с всички други изследвания най-често, които се правят от общопрактикуващи лекари, а ако не, уролозите го правят отделно. Това отнема 10-15 минути веднъж в годината.

И не само за карцинома на простатната жлеза:

Проверява се простатата, защото друго често срещано заболяване, тоест състояние по-скоро при мъжете, е хиперплазията на простатната жлеза, която също е много честа. Която вече има повече симптоми: затруднено уриниране, често уриниране, нощно уриниране, отслабване на струята и някои усложнения, които могат да се развият от това състояние хиперплазия на простатната жлеза, които също могат да бъдат хванати навреме, да се приложи адекватно лечение.

Тоест с един много кратичък преглед, с едни 10-15 минути, които се загубват всяка година, пациентът може да спечели едно спокойствие, че дори да има проблем, той може да бъде решен абсолютно без никакви колебания, лесно и напълно.

- Благодаря ви, професор Дунев и пожелавам успех на вас и екипа ви в работата с пациентите!

Благодаря ви и аз за интервюто и пожелавам на българските мъже да бъдат по-смели, по-отговорни и към себе си, и към близките си и да бъдат абсолютно спокойни, че независимо какво им казва урологът като диагноза, по-важното е да отидат и да получат адекватно лечение.

Дори да имат проблем, ще бъдат добре. Това е гарантирано. Има много възможности, имаме нова апаратура, има достатъчно уролози в държавата, има широк достъп за изследвания!

УМБАЛ „Света Марина“ - Плевен: Проф. Владислав Дунев за мъжкото здраве в рамките на инициативата „Мовембър“ 2026