Убиец и изнасилвач откри зад решетките Бог, което му помогна да бъде променено доживотното му наказание на 30 години затвор. Решението все още не е окончателно, но ако влезе в сила, това ще бъде даде възможност да поиска и предсрочно освобождаване.
Младен Марийков Желев изтърпява присъда убийството на възрастна жена във варненското село Николаевка. На 9 януари 2001 г. той влиза в дома на 73-годишната пенсионерка. Първо я изнасилва, а след това я убива и отмъква вещи за 335 лева. Задържан е два дни по-късно, а в края на същата година Варненският окръжен го осъжда на „доживотен затвор без замяна”. Присъдата е потвърдена на втора инстанция, но Върховният съд я изменя и окончателната е „доживотен затвор“.
Законът позволява след 20 години зад решетките всеки лишен от свобода, получил тежкото наказание, да поиска замяната му с 30 години затвор.
45-годишният Младен твърди, че се срамува от себе си и от престъпление, което е извършил под влияние на алкохола. След влизането в затвора близките му го изоставили, като в момента поддържа връзка само една от сестрите си. Добавя, че съжалява всеки ден за сторения „голям грях”, а няколко пъти изпадал в депресии и мислел за самоубийство. За да се промени и за да бъде запомнен с добро, потърсил спасение във вярата и открил Бог.
„Искам да го махна това петно от себе си, но не мога. Искам да забравя, но не мога, нося го със себе си”, казва пред Варненския окръжен съд Младен Желев. Той уверява, че повече няма да върши престъпления, ако излезе на свобода, и предпочита смъртно наказание, вместо да се върне обратно в затвора.
За положителната промяна у Младен свидетелства и евангелисткият пастор Еди Керян. Той от дълги години изнася лекции в затвора, а Младен му помага. По думите на пастора убиецът е станал по-смирен и въздържан, а промяната се дължала на вярата му в Бог.
Затворническата администрация също дава положителна оценка за поведението Младен. За нея той твърди, че през целия престой са му били като „майка и баща”, а надзирателите са му помагали, когато изпадал в депресия.
През 2019 г. обаче Младен завежда дела срещу Министерството на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ заради нечовешко и унизително отношение. В жалбата си посочва, че в продължение на 15 години е бил в пълна изолация в постоянно заключена килия. Настоява за обезщетение от общо 600 000 лева, но исковете му са отхвърлени като неоснователни.
При влизането си в затвора Младен е неграмотен. Зад решетките успява да завърши 5. клас с отличен успех. Не е наказван и е награждаван над 10 пъти.
От прокуратурата се обявяват срещу промяната на доживотното наказание. От държавното обвинение изтъкват, че в изследването за емоционалното и психично състояние на Младен изразеното от него съжаление за извършеното престъпление е по-скоро е декларативно, тъй като той е склонен да прехвърля вината към жертвата си.
Според Варненския окръжен съд обаче при Младен има трайна положителна промяна и убедителни доказателства, че е осмислил поведението си и изтърпяното досега наказание е повлияло на личността му. Решението все още не е влязло в сила, тъй като прокуратурата го обжалва пред Варненския апелативен съд.
Ако като доживотното наказание на Младен е изменено на 30 години затвор, той има право да поиска и предсрочно освобождаване. Формалното изискване е да е изтърпял 2/3 от наказанието, а Младен отговаря на него, след като вече повече от 20 години е зад решетките.
