„Във всички времена индивидуалното, личното оръжие е символ на власт и сила, което е определящо за култа към него. За всеки собственик на оръжие то олицетворява престиж и самочувствие. Затова трябва да е красиво, да представлява завършено художествено произведение.“
С тези думи започва филмът „Как се прави кремъчен пищов“, изработен по проект „Тюфекчийството в дигиталния свят“, реализиран от музей „Етър“ и финансиран по договор РД 11-06-1290/14.12.2023 г. от Министерството на културата.
Продукцията разказва за занаята тюфекчийство (оръжейничество). От филма, който е с продължителност малко над 16 минути, научаваме, че производството на огнестрелни оръжия на Балканите датира от XV–XVI век, но истински разцвет тюфекчийството (оръжейничеството) достига през XVIII век, когато се създават много образци на оръжия. Някои от тях са нeнадминати по технологична изработка и украса.
Във филма участват трима майстори, чиито умения са необходими за изработването на огнестрелни оръжия. Ивелин Вощански от град Ветрен е ножар и ковач, който работи с дамаска стомана. Димитър Мирчев от Батак е тюфекчия и представя изработка и ремонт на старинно оръжие. Илия Петков от Плевен е майстор по художествено леене на метали и изработка на детайли за кремъчен и капсулен механизъм, той е и бижутер.
Майстор Димитър Мирчев
Сливенска бойлия, балканско шишане – това са оръжията, с които са разполагали по онова време. Ако се направи инкрустация върху дамасковата цев, се губят фигурите на самата дамаска и затова предпочитат да си останат естествените шарки на дамасковата стомана. Върху почти всички дамаскови цеви няма инкрустация.
Майстор Ивелин Вощански
За да се направи дамаск и дамаскова цев, е необходимо да има поне две различни стомани по химичен състав. Така и контрастът, когато бъде ецната самата цев в оцет, ще се проявят линиите, рисунъкът.
Майстор Илия Петков
Най-сложното и важно в изработването на един механизъм са били въпросните пружини за огнивото и т.нар. бойна пружина за ударника. Трябвало е да бъдат пъргави и доста силни, за да може при процеса на действие на механизма да има силен рязък удар. Целта е кремъкът да запали барута в подсипа, който ще запали барута в цевта, за да се произведе изстрел.
Проектът „Тюфекчийството в дигиталния свят“ представя материално културно наследство – инструменти, суровини за изработка и готови предмети, и нематериално културно наследство – техники, технологии и умения на практикуващите занаята в наши дни. Той има за цел да провокира интерес към съхраняването и популяризирането на занаятите в риск.
Чрез този проект се дигитализира културно наследство. Използват се движими културни ценности (ДКЦ) и нематериално културно наследство, свързани със занаята тюфекчийство (оръжейничество) и съхранявани във фонда, научния и фотоархива на РЕМО „Етър“.
Документирането чрез видео на това как се изработва кремъчния пищов показва колко трудоемка и сложна е този вид работа, която в миналото ангажира поне трима майстора. Дава се възможност да погледнем на ръчното огнестрелно оръжие не само като символ на господство, а и като пазител на неговия притежател, скъпа и естетически издържана вещ, която показва социалното положение на собственика.
Посетителите на „Етър“ ще имат възможност да гледат филма и да опознаят още по-добре миналото, представено в единствения у нас музей на открито.
Екипът, реализирал филма
Росица Бинева и Дамян Христов – уредници в РЕМО „Етър“, организация, концепция и текст
Илко Груев – „Инфоз“ ЕООД, заснемане и видеомонтаж
Венета Асенова – редактор
Иван Драголов – музика
Георги Георгиев – дикторски глас
