Това е историята на един алкохолик, който от три години е скъсал със своята зависимост - вече е чист, но всеки ден продължава да полага усилия и да се бори с нея. Представя се като Петър – не казва истинското си име, заради близките си и защото все още мнозина си мислят, че няма бивш алкохолик, както няма и бивш наркоман.

По образование е финансист, все още няма 40 години. Въпреки че около 10 години активно е употребявал алкохол, той успява да промени живота си. Даже помага като доброволец на зависими в Терапевтичния център „Само днес“ край Варна. 

За това да стигнеш до дъното и за най-трудното – да осъзнаеш, че имаш проблем и да решиш, че не искаш повече да живееш така – чуйте още от разказа на Петър. С него ни среща в репортажа си Йовка Йовчева. 

От три години не пие, след близо 10 години активна употреба

„Вече три години съм чист, трезвен без нито една капка алкохол – ходя на работа, на кино, на фитнес, изобщо напълно нормален човек. Дълго се борих със зависимостта си – около 10 години имам активна употреба на алкохол, като в един момент от живота ми това се превърна в доста сериозен проблем за мен и близките ми“, разказва Петър.

При нас като балканска страна имаме навици, които са изградени около трапезата, казва той, когато го питам колко лесно се привиква.

Като всички на неговата възраст, на около 15-16 години започва да излиза с приятели, да ходи по барове и дискотеки. „Алкохолът обаче започна да се превръща в сериозен проблем за мен, докато стигнах до един момент, в който живеех, за да пия и пиех, за да живея. Всичко това се случи без да се усетя и без да му обърна внимание“, признава днес Петър.

Зависимият признава проблема последен, когато е на дъното

Спасението е самотно дело, но първата стъпка е осъзнването на проблема и решението, че не искаш повече така. Защото зависимият е последният човек, който осъзнава проблема във веригата семейство, близки, приятели...

„За съжаление при нас алхохолът не се приема като наркотик, една от причините е може би акцизът, който плащаме. Хората казват, че който взима наркотици, той има проблеми. Аз бях последния човек – от близките и приятелите ми, който успя да признае, че има проблем с алкохола. Успях да го призная в момент, в който стигнах до дъното, просто нямах друг избор, за да продължа нататък“, споделя още той.

Няколко пъти е бил в болница, няколко лечения има, но признава, че е изключително трудно осъзнаването на проблема от самия човека.  „При мен дойде дилемата как искам да продължа да живея – дали изобщо искам да продължа да живея и как да го правя“, казва Петър.

Помагат му църквата и групите на анонимните алкохолици

Тогава решава, че ще направи всичко възможно да промени тези навици. Помагат му две неща – църквата и групите на анонимните алкохолици. „Християнин съм и това доста ми помага, но групите за взаимопомощ също много ми помогнаха, защото това са хора, които не познаваш, но сред тях виждаш че не си сам“, обяснява той.

Не на последно място идват и неговите усилия, защото е много трудно да се промени навик, който е голяма част от ежедневието ти.

По думите на Петър държавата няма правилно и адекватно отношение към проблема със зависимостите. Пример – влиза човек в болница, стои 20 дни, закърпват го буквално да не умре и след това го пускат да си ходи....и този човек, когато излезе от тази болница той не е работил върху себе си и бързо се връща към старите си навици и употребата, казва още той.

И ако наркотиците, макар да са тревожно разпространени, все пак тези вещества са извън закона.

Алкохолът е навсякъде и на една ръка разстояние.

„Дълго след като прекратих употребата имах този проблем – отивам в магазина за хляб, яйца и мляко и вижда наредените бутилки. Лошото е, че много млади хора имат този проблем през последните години, а продажбата на алкохол не се регулира“, казнва още мъжът.

Освен това пиенето на алкохол не се приема като притеснително от обществото, защото приятели продължават да ми се обаждат и да ме викат да се напием, защото им се е родило дети или защото са си купили нова кола и трябва да я полеем, допълва той.

Питам го има ли пълно изчистване и страх ли го е от връщане на вредния навик... „Аз съм приел за себе си, че съм алкохолик – разликата от преди и сега е, че аз съм възстановяващ се алколик. Полагам ежедневни усилия и продължавам да го правя, защото самата употреба е следствие на много други теща. Това, че съм спрял да пия в един момент не ми дава по никакъв начин застраховка и много лесно мога да се върна към тоя начин на живот. Наистина правя ежедневни усилия , които ми помагат да бъда в баланс и да не се връщам там, където не искам“, казва Петър.

Той е доброволец в терапевтичния център „Само днес“, защото само човек минал по този път може да подаде ръка на търсещите изход от алкохолната зависимост.

„Зависим човек не значи лош човек – правилният подход и отношение са важна част от възстановяването на самия индивид“, напомня Петър.

Зависимостите не подбират пол, възраст, нито социално положение

„Представях си алкохолика като човек, който рови в кофите и пие спирт. Изобщо не се отъждествявах с този образ, а всъщност видях че това не е така. Имам много приятели и познати, които се борят с тази зависимост всеки ден като мен. Те са адвокати, успешни лекари, съдии, хора с бизнес. Така че зависимостта не избира по никакъв признак“, казва още мъжът.

И допълва, че има хора, които са по-предразположени към пристрастяване и трябва да си обръщат повече внимание.  Затова според него е важно повече организации и центрове като „Само днес“ да се насочат към превенцията. „Защото много млади хора нямат нашия опит. Не искаме те да минат по този път, по който ние сме минали“, допълва той.

Чуйте репортажа, слушайте и целия разговор за борбата със зависимостите в предаването "Властта на гражданите...или какво можем заедно".

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.