Зимата на 2026/2027 г. в Европа вероятно ще бъде по-топла от дългосрочната средна стойност и ще донесе повече валежи. Това обаче не означава липса на сняг и слана: изолирани периоди на резки застудявания биха могли да се превърнат в един от основните метеорологични рискове за сезона.

Този път основният фактор, влияещ върху времето в Европа, ще бъде климатичният феномен „Ел Ниньо“, който се развива чак до Тихия океан, пише bTV.

Метеорологът Андрей Флис пише за това в статия за severe-weather.eu, анализирайки въздействието на мощния феномен „Ел Ниньо“ върху времето в Северното полукълбо. Той отбелязва, че според последните данни на Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA) вероятността феноменът да стане много силен през зимата на 2026/2027 г. надхвърля 90-те процента. Според експерименталната система SPEAR, всичките 30 моделни сценария показват по-нататъшно засилване на „Ел Ниньо“ през есента, като пикът му потенциално ще настъпи между октомври и януари, предаде БГНЕС.

Авторът подчертава, че само феноменът „Ел Ниньо“ не може да определи времето в конкретна европейска държава. Зимното време в Европа се влияе и от атмосферното налягане над Северния Атлантик, естеството на въздушните течениь и състоянието на стратосферата. От декември до февруари се очаква западните или югозападните въздушни движения да преобладават над голяма част от Европа. Това означава приток на влажни и относително топли атлантически въздушни маси. Ето защо сезонните модели прогнозират положителна температурна аномалия за голяма част от континента. В същото време Западна, Централна и Югоизточна Европа може да получат повече валежи от обикновено. Прогнозата е, че Централна Европа, особено Унгария, Австрия, Словакия, Чехия и Словения, ще преживее променлива зима с предимно меко време. Сезонната прогноза обаче описва тримесечни средни стойности, така че краткотрайни, но силни студове са напълно възможни в рамките на топла като цяло зима. Честите западни течения могат да увеличат броя на фронтовете и валежите, но в низините, по време на топло време, те ще падат предимно дъжд или киша. В планините условията ще бъдат по-благоприятни за образуване на сняг, особено на височина над 1800–2000 метра.

Друг фактор за несигурност ще бъде полярният вихър в стратосферата. Ако той отслабне значително, студеният арктически въздух ще може да напредне по-на юг.

Следователно, на фона на като цяло мека зима, няколко периода на тежки слани остават много реален сценарий. В крайна сметка, метеорологът отбелязва, че в момента най-вероятният сценарий за Европа е променлива, по-топла от обичайното зима с случайни дъждовни периоди. Въпреки това, все още е невъзможно да се направят точни заключения за времето по Коледа, конкретните дати на тежки слани или количеството сняг през януари.