В български териториални води се намират седем черноморски острова. Нито един от тях не е населен, но всички имат интересни истории.

Остров Света Анастасия (старо име Болшевик)

Света Анастасия се намира в Бургаския залив, на 6.5 км югоизточно от града. Изграден от вулканични скали, това е третият по големина от българските острови в Черно море с площ от около 9 декара.

На него се намира манастирът „Света Анастасия“, част от който е църквата „Св. Климент Охридски“. Има и фар, няколко сгради за нощувки, ресторант и малък кей.

Островът е разположен на пътя на мигриращите птици Виа Понтика, като всяка пролет и есен над него прелитат огромни ята, а пойните птици го използват за почивка.

Най-ранното човешко присъствие на Света Анастасия датира от IV – VI век. През годините той служи като военна база, рибарско пристанище и лагер за политически затворници.

Днес Света Анастасия е единственият оцелял островен манастир в България. През летния сезон до острова пътува корабче, което тръгва от Морска гара Бургас.

Остров Свети Иван

Свети Иван е най-големият от седемте острова в българските териториални води на Черно море с площ от 0.66 km2. Намира се на около километър от най-северната точка на полуостров Столец, или стария Созопол.

Свети Иван е свещено място за древните траки, които изграждат на него голям храмов комплекс с огромна статуя на Аполон. В средата на V век на него е издигната раннохристиянска базилика, а след нея - манастирски комплекс.

Мястото се превръща в активен книжовен и християнски център. Той изпълнява тази роля до първите векове на османското владичество. Турците изравняват манастира със земята през 1629 г., за да не може да служи като убежище за пирати.

През Руско-турската война на мястото е изграден руски лазарет. След 1985 г. на острова се провеждат археологически изследвания и е открит реликварий с мощи на Свети Йоан Кръстител.

Свети Иван е убежище за над 70 вида птици, както и на най-голямата колония на средиземноморски, жълтокраки и сребристи чайки в България. На него се намира и единствената в страната популация на заек подземник.

На него е разположен сонарен морски фар, който – заедно с фара на нос Емине, показва пътя на плавателните съдове към Бургаския залив.

Посещението на острова се извършва с лодки и корабче от пристанището в Созопол, като има обозначени туристически пътеки. Достъпът обаче е забранен в периода април-юли, когато гнездят гларусите.

Вижте повече на Darik Business Review.