Светлана Василева е едно от най-разпознаваемите лица в българския шоубизнес. Тя изгражда успешна телевизионна кариера и силно присъствие в социалните мрежи, където ежедневно споделя моменти от личния си живот, модни проекти и семейното си ежедневие. Майка на четири деца, тя неведнъж е казвала, че именно това е най-важната ѝ роля. Пред в. „Галерия“ Светлана говори откровено за баланса между майчинството, личните изпитания и живота под прожекторите.

В интервюто тя коментира и една от най-обсъжданите теми около себе си, вярва ли в магиите. Светлана признава, че през годините е преживявала необясними събития, но днес гледа на тях по различен начин. Според нея най-силната „магия“ са човешките мисли и енергията, която те носят. Любовта, омразата и завистта също са форма на енергия, която може да се усеща, когато е насочена към човек.

Тя подчертава, че завистта е най-тежката негативна емоция, защото е тиха и често идва прикрито, с усмивка и привидно добро отношение, понякога дори от най-близките хора. По думите ѝ именно в последните години, покрай различни събития в личния ѝ живот, е имала поводи да усети това чувство от първо лице.

Светлана разказва и за най-тежкия период в живота си, когато е трябвало да бъде силна майка и силна жена едновременно, въпреки че вътрешно се е чувствала съкрушена. Тя признава, че публичният образ често заблуждава – хората виждат снимки и публикации, но не и моментите на страх и самота у дома. В тези периоди тя е намирала сили единствено заради децата си, които са я карали да продължава напред.

Сред най-болезнените ѝ преживявания остава загубата на баща ѝ рана, която все още не е зараснала. Тя споделя, че понякога инстинктивно посяга към телефона, за да му се обади, или му пише съобщения, въпреки че знае, че няма да получи отговор. Най-силно я връщат към него обикновените моменти, разговорите в колата, гласът му, усещането за сигурност, което ѝ е давал.

Днес най-голямата ѝ опора е нейната майка, която винаги е вярвала в нея и е била до нея във всеки труден момент. Светлана я описва като своя най-близък човек, най-искрен приятел и безусловна подкрепа.

Тя говори и за самотата, като подчертава, че тя не е свързана с липса на хора, а с липса на разбиране. Според нея човек може да се чувства най-самотен именно когато е заобиколен от много хора и има непрекъснат контакт с тях.

Въпреки всички трудности, Светлана определя майчинството като най-голямата си трансформация. По думите ѝ децата са я направили по-силна, по-отговорна и по-добър човек, защото я учат всеки ден да поставя някого пред себе си и да носи невидими тревоги с усмивка.

В края на разговора тя отправя силно послание към всички жени, които преминават през трудни периоди, да не бързат да се „събират“ след емоционални сътресения, а да си дадат време. Болката и сълзите, казва тя, не са слабост, а част от процеса на излекуване, а след всяка буря неизбежно идва момент на спокойствие.