Над 2500 лв. е средният облагаем доход на завършилите висши училища в България през последните 5 години, при под 2000 лв. през 2022 година и под 1000 лв. през 2015-та. Това сочат данните за рейтинговата система на висшите училища в България за 2024 г. 39% от завършилите университети у нас работят на позиции, за които не се изисква висше образование, въпреки, че този процент намалява, отчетоха от МОН.
Вече 61% от завършилите висшисти заемат позиции, изискващи висше образование, докато преди 10 години, не са били 46 на сто. За първи път през тази година се прави класация не само по професионални направления, но и по образователно квалификационни степени и при магистрите водещ е Американският университет. При бакалавърските програми СУ „Св. Климент Охридски” остава лидер с 22 първи места от 29 професионални направления.
На второ място в рейтинговата система е ТУ – София, който е начело в 6 от 11 професионални направления, Медицинският университет в София е първи в 5 от 5, а други 11 висши училища водят в поне едно професионално направление, каза изпълнителният директор на "Отворено общество" Георги Стойчев, който представи Рейтинговата система.
"Няма концентрация на качеството в едно висше училище. Ние имаме образователна система със сравнително високо ниво на специализация и е важно, когато избирате училище да видите какво искате да учите. Има различни най-добри ВУЗ-ове в различните направления. За това рейтинговата система е добра, за да се ориентират студентите"
Ако през 2022 г. доходът над 3000 лв. е бил само при завършилите в професионално направление „Информатика и компютърни науки”, то през тази година той е такъв в 10 професионални направления, добави още той.
"Индикаторът "принос към осигурителната система", който измерва дела на висшистите, които се осигуряват в България достигна 86% през миналата година. Това е рекордно високо ниво и стои на това равнище. Преди десетина години делът на тези, които иставаха тук беше 76%"
По думите му заетостта и безработицата сред младите висшисти остават на същите нива като през миналата година, но в същото време делът на тези, които се реализират на позиция, изискваща висше образование, както и доходите им нарастват.
"Един и същи дял завършили висшисти се реализират на пазара на труда, но все по-често правят това на по-качествени работни места срещу по-високи заплати. Безработицата сред младите висшисти, прекарали между 1 и 5 години след завършването си на пазара на труда достигна рекордно ниски нива от 2% през 2022 г. и оттогава стои на тези нива"
Това е 14-то издание на Рейтинговата система и тя е публикувана на сайта на МОН. В нея са включени всичките 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в 52 професионални направления.
