След влизането на България в еврозоната цените на имотите неминуемо ще се повишат. Такъв извод беше направен от водещи имена в строителния бранш на форума "Еврото, българите и бизнеса", организиран от Darik Business Review.

Емил Цолов, управител на “Стемоник Инвест” заяви, че България е една от държавите с най-висок процент на собствени жилища на глава от населението, което не е характерно за Европа. 

“Съдейки по това, че ние следваме Европа, смятам, че все по-трудно ще става закупуването на жилище. Следователно тези, които успеят да се сдобият с подобно, занапред ще са с едни гърди напред”, каза той.

Цолов припомни какво се е случило с Латвия и Литва след влизането им в еврозоната - там скокът в първите 12 до 16 месеца на цените на жилищата е бил между 20 до 50%. Сред причините е, че навлизат “външни” фирми, които започват да повишават стандарта на живот. В Естония картината е сходна - първоначален шок, но след година-две и навлизане на европейски инвестиции, цените се покачват между 250 и 300% за 4-5 години. 

“Смятам, че историята се повтаря и каквото се е случило в другите държави, най-вероятно ще се случи и в България”, каза Цолов.

Цветелин Иванов, мениджър Продажби в “Арко Риъл Естейт” обясни, че през последните години се наблюдава ръст в цените на имотите у нас, като те се формират от различни фактори, сред които са търсене, предлагане, заетост, средната работна заплата, БВП на страната и себестойността на строителството.  Той даде за пример опита на “Арко Риъл Естейт”. В края на 2022 г. са стартирали строителство на една жилищна сграда от 5000 кв.м. в столичния ж.к. “Дружба”. Когато са получили оферти от пет строителни фирми, средната цена за кв.м. е била 600 евро без ДДС. Този месец компанията стартира проект в “Слатина” - “Сенора хоум”, като този път средната цена на офертите са били с 30% по-високи за строителството.

“Строителната работна ръка е по-високоплатена вече, материалите на годишна база също се покачват. Поради тази причина, като имаме и инфлация, като има и война, цените, колкото и да не искаме да стоят на едно ниво и да е по-предвидим самият пазар, толкова нагоре вървят и продажните цени”, обясни Цветелин Иванов.

Той изрази мнение, че с влизане в еврозоната неминуемо ще се покачи с инфлацията цената на крайния продукт, новото строителство също ще се движи прогнозно с по-високи темпове, спрямо цените на недвижимите имоти, които са старо строителство, защото след 10-20 години ще наблюдаваме огромни потоци от хора, които от старо строителство ще искат да се преместят в ново, тъй като сградите имат определен срок на експлоатация. 

Според Георги Шопов, председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи, който е и собственик на голяма фирма в сектора с имоти, крайният клиент не се интересува от това колко е струвала сградата на строителя, а от цена за закупуването на жилището.

Той обясни, че от Асоциацията застъпват две тези - първата, че имотът е стока от първа необходимост, втората, че е вечен пазар заради покачващите се изисквания на потребителите, които търсят все по-хубаво, по-широко жилище или на по-добро място. 

Според него обаче, по-важна тема от търсенето е предлагането. 

“Върху търсенето не може да се влияе, едно разумно общество, едно разумно правителство и община, могат да направят така, че тази стока от първа необходимост “жилище” да стане все по-достъпна за гражданите”, каза Шопов.

Той допълни, че начинът за това е да се увеличи предлагането, затова от Асоциацията са предложили на Столична община да се урегулират бързо и лесно големи територии около София, до града и във вътрешността му, да се направи инфраструктура, така че капиталът да се насочи натам. От Столична община обаче не намерили подкрепа.