Държавите-членки по външните граници на Европейския съюз подготвят болниците си за война, пише „Politico“. След експлозия в латвийския град Йонава парамедикът Мартина Вероника Норейкайте се оказва неподготвена. Когато линейката пристига пред училището с включени сирени, сградата е затъмнена от дим.

„Хората тичаха наоколо, лежаха на земята, крещяха“, разказва Норейкайте, спомняйки си хаоса на игрището в училището. Полицията, пожарникарите и военните вече са на място. Норейкайте и колегата ѝ са първите парамедици, пристигнали на мястото на инцидента.

„Когато видиш какво се е случило – паниката, крещящите хора – не знаеш какво да правиш или накъде да отидеш. Забравяш всичко. Това те изважда от равновесие.“

Новината за такава катастрофа в мирна европейска държава беше точно причината, поради която литовските власти организираха двудневните военни учения „Железен вълк“. Целта бе да се подготвят военните, полицията, пожарникарите, болниците и парамедиците да действат при извънредни обстоятелства – тъй като Литва се готви за най-лошия сценарий: атака срещу източния фланг на НАТО.

Откакто Русия нахлу в Украйна, заплахата от военен конфликт е все по-голяма. Всички страни от източния фланг на НАТО преразглеждат протоколите за реагиране при кризи за здравните заведения. Те организират тренировъчни учения, инвестират в балистични каски и жилетки и преместват операционните зали под земята. Конфликтът в Украйна разби илюзията, че Европа е защитена от война.

„Въпросът не е дали Русия ще атакува, а кога“, смята Рагнар Вайкнеметс, заместник-генерален директор на Естонския здравен съвет.

Бившите съветски окупирани страни на източната граница на Европа знаят много добре колко бързо могат да пристигнат войските.

„Имаме лоши съседи тук: Русия и Беларус“, призна Даниел Наумовас, заместник-министър на здравеопазването на Литва, по време на събитие през февруари. Неговата страна свързва НАТО с Балтийските държави чрез Сувалкския проход – тесен, уязвим коридор, считан за една от най-вероятните цели на бъдеща руска атака.

По думите му страните на изток от НАТО готовността за война не е по избор – тя е спешна. 

Полша издигна въпроса за здравната сигурност по време на конфликти по време на ротационното си председателство на Съвета на ЕС, където европейската сигурност беше централна тема.

„Не можем да подготвим план за извънредни ситуации или стратегически план за военния сектор, икономическия сектор или енергийния сектор и да изключим здравния сектор“, категоричен бе Кацперчик.

Болници под обстрел

Руската инвазия в Украйна показа, че съвременните конфликти вече не пощадяват здравните услуги – нито цивилните, на които те служат. Източноевропейските страни вземат това под внимание.

Много болници в Източна Европа – останки от съветската епоха – са особено уязвими. В Естония се предприемат мерки като раздаване на сателитни телефони, за да се поддържа комуникацията, ако традиционните мрежи престанат да функционират. Има дори планове за създаване на независима интернет мрежа, ако се наложи. А след прекъсвания на електрозахранването биват инсталирани електрически генератори в цялата здравна система.

„Имаме високи сгради, имаме големи сгради. Те са в един комплекс, в една зона“, подчерта Вайкнеметс.

Той обясни, че болниците сега търсят начини да превърнат мазетата в операционни зали в случай на нужда. 

Естония закупува мобилни медицински единици – временни лечебни съоръжения, които могат да се разгърнат в спешни случаи. С тях се увеличава и болничния капацитет.

Докато европейските страни разполагат средно с 11,5 легла за интензивно лечение на 100 000 души население, „военните нужди могат да изискват три до пет пъти по-голям капацитет“, обяснява Бьорн Гулдвог, специален съветник в Норвежката дирекция по здравеопазване, по време на събитие за здравна сигурност през април. По думите му:

„Повечето съоръжения могат да поддържат може би 120-150 процента от нормалния обем хирургични операции в продължение на 24 до 48 часа.“

Доставките на кръв и кислород също биха станали критични.

Запаси и вериги за доставки

Дори най-добре подготвените болници не могат да функционират без лекарства, консумативи и оборудване. Естония, например, е отделила 25 милиона евро за доставки за масови жертви.

Запасите ще гарантират, че болниците могат да функционират, докато доставките от съюзниците им достигнат. А НАТО е от решаващо значение за осигуряването на маршрутите за доставки.

Персонал за военните усилия

Готовността за война надхвърля политиката – тя се нуждае от хора.

Недостигът на работна ръка е фундаментално предизвикателство за Балтийските държави. Според литовско проучване над една четвърт от здравните работници вероятно биха избягали по време на война.

Естония също засилва обучението в цялата си здравна система. Болниците, екипите на линейките и здравните работници са инструктирани как да преминат в „кризисен режим“ за лечение на пациенти с военни рани.

Тази година Литва планира седем учения с армията и над 10 учения за гражданска сигурност за медицински специалисти. Страната формира спешен медицински екип, а някои медици пътуват до Украйна, за да научат от първа ръка как болниците се справят с ракетни удари, масови жертви и прекъсвания на електрозахранването. 

Рискът от приток на бежанци

Въздействието на войната не спира на националните граници. Поради използването на модерно оръжие в Украйна — включително ракети с голям обсег и военни дронове — фронтовата линия вече не е фиксирана граница. Атаките вече могат да достигат цели на стотици километри разстояние. Това поставя в опасност болници и гражданска инфраструктура, намиращи се далеч от бойните зони, и прави евакуационните планове изключително важни.

„В резултат на това страните, които са по-далеч от фронтовите линии, трябва да се подготвят да приемат пациенти и бежанци“, твърди Йоостен.

Според него солидарността на ЕС ще бъде подложена на изпитание.

Никой не знае кога – или дали – ще избухне война. Но както каза Вайкнеметс:

„Кризата никога не казва, когато идва.“

„Ето защо поляците и балтийците трябва да се подготвят за най-лошото“, изтъква Валюлиене.

„Но се надяваме, че това няма да се случи.“