Сравнително малко известен е фактът, че голяма част от населението на Бургас се е изселило по време на „Дибичовата война“ (1828-1829 г.) по името фелдмаршал Иван Иванович Дибич - Забалкански, а много малко от хората, напуснали родните си места, са се завърнали обратно. Драматичните събития са разкъсали кръвните връзки в демографския организъм, традициите и наследството от миналото. А най-сериозният удар е нанесен върху етно-религиозната общност на мюсюлманите. Тези интересни детайли от историята разказа в рубриката „Старият Бургас“  историографът Митко Иванов.

„По време на войната, няколко военни пътешественици-експерти, които пребивават в Бургас коментират, че тук няма буквално нито един мюсюлманин. Говорим за 1829 година“, посочи той. И отбеляза, че липса на извори, а може би и заради не достатъчно упорити изследователи, не е проследен процеса, каква част от тях се завръщат след войната. Логично е, посочи той, след оттеглянето на  фелдмаршал Иван Иванович Дибич, независимо от българските преселения, част от мюсюлманското население да се върне. Но един от много малкото исторически източници, проследяващ този период, твърди, че мюсюлманското население не се е върнало обратно. Иванов издигна хипотезата, че след Дибичовата война, практически сто процента от населението на Бургас е променено.

Това не е единствения период на активно преселение и  частично завръщане на населението в миналото на областния център. Логично по време на Кримската война в средата на 19 век, също има подобно движение, тъй като Бургас е важна база през този период, но за щастие тук военни действия не са били извършено. , тук има съюзнически войски, разбирайте западно европейски войски, които са съюзнически, във войната против Русия, но за щастие тук военни действия не са се извършвали.

Проследявайки различните войни, каза Митко Иванов, различните етноси-и християнски, и мюсюлмански, буквално като войници са се движили съобразно военните действия.

„Така или иначе по време на Освободителната война в Бургас не остава мюсюлманско население. А след войната, благодарение вече на сравнително по-близкия исторически период, доста ясно можем да проследим какво се случва с нашите мюсюлмани, да претендираме за проследяването на конкретни човешки съдби. На практика през това време в Бургас  остават изключително малко на брой мюсюлмани. Лично съм проследил една единствена фамилия по-заможна и по-издигната“, разказа историографът.

И като се позова на статистическите данни след Освобождението, резюмира, че в десетилетията след това, та чак до Балканските войни, включително и до 20-те години на 20 век, населението на Бургас расте изключително бързо. Извън всякакво съмнение е, че най-бързо нарастващата общност, благодарение на високата раждаемост, е българската. В същото време другите големи общности- мюсюлманската и гръцката, задържат своето увеличение и скоро се превръщат в малцинства.

Неизвестни за широката общественост факти за арменското преселение в Бургас, как благодетелят Александър Георгиев-Коджакафалията задейства бюрократичната машина, какво е било първото местоположение на ромската общност в областния център, Митко Иванов разкрива в авторската рубрика „Старият Бургас“ по Дарик Югоизток: