Антон е навсякъде днес. Освен в двата романа, той присъства и на живо. Но без фотографския поглед на Темз това нямаше да бъде възможно.

Разбираме, че "Тук няма място за старци" от Кормак Маккарти. Екранизацията на братя Коен издържа теста на времето и печели четири награди "Оскар" за най-добър филм, най-добра мъжка поддържаща роля, най-добра режисура и най-добър адаптиран сценарий. Книгата разказва за надигащото се непонятно зло, срещу което шерифът Бел няма сили да се бори. Той трябва да отстъпи настрани и да се оттегли, защото в новия свят вече "няма място за старци". Леуулин Мос е ветеран от Виетнам, който се опитва да води спокоен живот, но една кървава сцена преобръща всичко. Историята на трима персонажи се преплита. Авторът не използва пряката реч по стандартния начин.

Антон Чигур е циничен и безмилостен към всички, които се натъкват на пътя му. Останалите герои в романа и филма открито го наричат ​​психопатичен убиец. А главният герой Леуулин Мос казва, че Антон Чигур е "абсолютно зло".

Темз хвърля поглед в далечината с преработеното ново издание на "Фотографът" на Галин Никифоров. Ноар, който съчетава сериозна литература и мистерия. Той обича да вплита две сюжетни линии. Фотографът Антон Апостолов тръгва по следите на таен и мистериозен ръкопис, който е разделен на три части датиращ от XVIII век. Главния герой е готов на всичко,чувства, че е по-близо до това да открие и събере всичките три парчета, отколкото някой някога е бил преди него. Моралът присъства и в двете книги. Но докъде може да стигне човек в търсене на вечната красота? И какво остава от човека, когато недостижимото бъде достигнато?

Може ли да се запечата образа на смъртта, чуйте от Темз и Антон: