Книгата с разказа „Срещу вятъра. Из записките на един рокер“ на Красимир Симеонов ще бъде представена днес в Хасково. Творческата среща е от 17.30 ч. в Читалня № 1 на Регионална библиотека „Христо Смирненски“. Организатори са общината, КДК и екипът на библиотеката.
"Историите тук са истински. Най-близкото определение за стила, в който са написани тези записки, е демократически реализъм. Демократическият реалист се пише така, сякаш стъпваш на пръсти около болен. Демократическият реалист пише така, сякаш крачи около ранен боец по време на битка. Изнуреният човек се сблъсква със себе си, а демократическият реалист наблюдава взривяващите се от болка галактики на съществото му и бърза да ги опише. Те са урокът, който не трябва да бъде забравен. Никога!", пише в анонса към книгата авторът.
Премиерата й бе на 2 август тази година във Варна. "Срещу Вятъра" е книга, събрала стремленията на близки и далечни хора, които Красимир Сименов среща по време на своите пътувания. Времето, прекарано с тях, оставя в него белези, които така и не зарастват, отбелязва при представянето й Ваня Колева.
„Срещу вятъра” в някакъв смисъл е полифонична, многогласна книга - редом с наблюденията, размислите и чувствата на Красимир Симеонов, в нея звучат гласовете и/или мълчанието на неговите герои. И в кратките разкази от „Срещу вятъра”, както в стихотворенията от предишните му книги с поезия, отличителен знак е концентрирано-синтезираната мисъл, изведена във възможно по-сбита форма. Склонност към пестене на думите той проявяваше още в годините на следването (далечните вече 1987 - 1992), когато печаташе в „Студентски глас”, вестника в Шуменския университет. Лаконизмът, максимално сгъстеният изказ и минимализирането на словата с времето се превърнаха в почерк, характерен за книгите му - от „Видове” (2003), през „Кожа” (2004), „Езерни очи” (2005, 2006), „Стоях и слушах” (2006), „Нищо повече” (2008), до „Зверобой” (2017), включително в допълнената версия - „Зверобой. Стари и нови неща” (2020).“. Защото - пише творецът в „Плюс - минус безкрайност” - пространството между думите е най-важно; там, където е мълчанието - там е върховният смисъл; там са чудните светове, които чакат да бъдат открити“, пише в представянето на книгата и автора Ваня Колева.
Книгата завършва с етюда „Стъпки по водата”, рефлексия от евангелския разказ за „Ходене на Иисуса Христа по водата” (Матея 14: 22-34; Марк. 6: 45-53; Иоан 6: 15-21), но премислен и съизживян от Красимир Симеонов:
Прозреш ли нуждата от Пътя, настъпва вътрешният покой.
Настъпи ли вътрешният покой, се появява Учителят.
Появи ли се Учителят, стъпваш на Пътя.
Стъпиш ли на Пътя, ще простиш.
Простиш ли, ще се пробудиш.
Пробудиш ли се, ставаш самия Път.
