Прашни обувки, обелени колене и рана от прашка на главата - това са първите спомени, които поизтупа от нафталина едно пораснало момче.
За своите детски игри той разказва с усмивка, зад която обаче се крие носталгия по времето, в което най-тежкият жребий e бил да решиш на чия страна да застанеш - тази на стражарите или онази на апашите.
Разбира се, в битката оцелявали по-добрите, а за смелостта си вечер били награждавани с тежък родителски шамар.
Днес, игрите на побелялото пораснало момче Христо Христов, са чужди на тинейджърите. Дори внучката му играе докато учи, дори и през лятната ваканция.
Гергана Пейчева от Дарик радио Стара Загора премина с Христо през пъзела на детските му спомени и любимата му игра на стражари и апаши.
