По повод публични изявления в медиите на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова, изпращаме аналитична справка. Целта е да помогнем на журналистите да ориентират публиката в сложната тема за ценообразуването, като разграничат реалните факти от популистките интерпретации на единични числа и примери. 
Как се четат данните на Евростат и защо „индекс 140“ не значи 140% надценка, нито 140% по-скъпо.

Най-честата грешка в публичното говорене е бъркането на ценови индекси с търговски надценки или печалби. Евростат мери сравнителни ценови равнища, при които средното ниво за Европейския съюз е прието за база 100.

Когато индексът за дадена стока е 140, това означава, че цената у нас е с 40% над средноевропейската (140 минус 100), а не че магазинът си е сложил 140% надценка или че печели 140%. За сравнение: общото ценово равнище на стоките и услугите в България е едва 62.5% от средното за ЕС (най-ниското в съюза), а индексът за храните като е 92.6% - тоест храните у нас са под средноевропейското ниво. 

Същевременно в някои ключови категории цените в България са значително по-ниски от средните за ЕС. Например, хляб и зърнени продукти — 81.4% от средното за ЕС, т.е. с 18.6% по-евтини; месо — 71.5%, или с 28.5% по-евтино; риба — 87.1%, или с 12.9% по-евтина. Защо тези факти се премълчават?

Къде тогава отива разликата при стоките с по-висок индекс (като кравето масло, където индексът е 142)?
●    ДДС върху храните: В България държавата налага 20% ДДС върху абсолютно всички храни. В Германия този данък е 7%, във Франция е 5.5%, а в Полша и Испания за базисни храни е между 0% и 5%. Високият ДДС у нас вдига крайната цена на рафта.
●    Дефицит на суровини: България произвежда едва 10% от кравето масло, от което се нуждае. Останалите 90% са внос, купуван на международни борсови цени, към които се добавят транспорт и складиране.
●    Чистата печалба: След плащане на ДДС към бюджета, хладилния транспорт, тока, заплатите и бракуваната стока, чистата нетна печалба за търговците е едва около 3%.
Има ли монопол и „господстващо положение“?

Твърдението, че веригите контролират над 70% от пазара, не се потвърждава от нито една официална статистика. Данните на НСИ и Института за пазарна икономика (ИПИ) сочат, че приходите на големите търговски вериги формират малко над 50% от общия пазар на храни. 
Брутната надценка не е чиста печалба.

Разликата между покупната и продажната цена (брутната надценка) покрива всички оперативни разходи на магазина. А те са нараснали драстично през последните години.
По данни на НСИ и ИПИ за периода 2021–2026 г. средната работна заплата у нас е скочила с +88.5%, цените на производител в хранителната промишленост са се вдигнали с +68.3%, а транспортните услуги са поскъпнали с +47.3%. Финансовите отчети в Търговския регистър потвърждават, че нетната оперативна печалба в сектора остава трайно около 3%.

Защо внасяме храни и как се подкрепят българските производители

Вносът на плодове, зеленчуци, месо и млечни продукти е резултат от остър недостиг на местна суровина, а не от желание за замяна на българското производство.
По данни на МЗХ и САРА, вносът покрива между 60% и 70% от потреблението на мляко и млечни продукти, до 9% от кравето масло, 40–70% от плодовете и зеленчуците, както и над 80% от телешкото и 40–60% от свинското месо. Причините са известни: ниска производителност, ниска добавена стойност от единица площ, разпад на системата за напояване у нас, изтичане на субсидии към фиктивни стопанства и към експортно ориентирани направления; липса на коопериране прималките производители.
В същото време, по данни на ИПИ (юни 2025 г.), прекият икономически ефект от модерната търговия е 9.3 милиарда лева, като над 5.8 милиарда отиват за разплащания към български доставчици. Нещо повече, международните вериги са основен износен канал за родната продукция, която възлиза на десетки милиони евро.

Пет въпроса към КЗП
За да бъде публичният разговор обективен и пълен, предлагаме КЗП да отговори на следните пет ключови въпроса:
1.    Колко продукта проверихте и при колко от тях открихте 150% надценка? Можете ли да споделите какви са най-ниските надценки при ключови стоки в търговските вериги? Защо се обявява само най-високата единична стойност, без да се казва каква е надценката при останалите проверени артикули?
2.    Разяснявате ли на хората, че надценка НЕ Е печалба? Посочва ли се, че тази разлика покрива 20% ДДС, ток, транспорт, заплати и бракувана стока?
3.    Защо при сравненията с Европа се премълчава ефектът от 20% ДДС у нас? Казва ли се ясно, че числата в Евростат са ценови индекси, а не проценти печалба?
4.    Защо се проверява само последната отсечка от веригата - магазинът? Анализирани ли са скокът на заплатите (+88.5%) и производствените разходи (+68.3%) при преработвателите?
5.    Ако има съгласие, че в българското производство има тежки структурни проблеми, оскъпяващи храните, това не означава ли, че малките магазини от традиционната търговия също са принудени да продават на по-високи цени? Защо тогава проблемът с цените се представя единствено като специфика или нарушение на големите вериги?

С проверки се установяват нарушения и СМТ подкрепя санкциите при доказани простъпки. Но с публично сочене на виновници и административен натиск цените на рафта не стават по-ниски. Потребителите заслужават истината, базирана на пълния икономически контекст.