Служебният кабинет се събра на едно от последните си заседания в този състав и първото след парламентарните избори. В началото му премиерът Андрей Гюров заяви, че са проведени едни от най-честните избори в най-новата история на България. Той благодари на министрите за работата им.

„Честните избори са само началото. Въпросите за добро управление тепърва ще търсят решения. Министърът на финансите предлага антикорупционно решение - да извадим 1,4 млрд. евро от ББР - банката касичка на модела „Борисов - Пеевски“, преди да са влезли в нечии джобове и да са се превърнали в поредните несъбираеми кредити. Миналата година, преди протестите, кабинетът изтегли рекорден дълг и заключи част от средствата там. 8 месеца 1,4 млрд. евро не се движат, не влизат в икономиката, а за дълга текат лихви. Това е банката с широки пръсти и къса памет, раздава огромни кредити и забравя да си ги потърси“, каза Гюров и предупреди, че въпросните средства стоят без цел и на тъмно, а може да се „превърнат в касичка, за да се спасят съдби“.

По думите му споменатите средства може да се върнат на гражданите под различни форми - по-модерни болници, медицински хеликоптери, кабинети за наука в училищата, по-хубави старчески домове. „Служебното правителство няма да харчи тези средства, те не се отразяват на приходите или дефицита. Просто даваме възможност на следващия кабинет да реши как и дали да използва прозрачно тези пари“, коментира премиерът.

След заседанието финансовият министър Георги Клисурски съобщи, че решението е прието. 

„Тези пари ще могат да се използват за абсолютно всички разплащания в страната. А като си говорим за инвестиции и развитие на българската икономика, една много добра употреба на тези средства би била префинансирането на инвестициите, които трябва да направи българската държава по Плана за възстановяване и устойчивост”, каза Клисурски.

Служебният министър на земеделието Иван Христанов коментира случай с хижа, която била собственост на ведомството, но по думите на министъра е продадена на Румен Гайтански – Вълка. „Много пъти сме си задавали въпроса къде отиват парите на ББР, защо кабинетът „Желязков” трябваше да взима над 5000 имота и те да бъдат с отпаднала необходимост. Намерихме един от отговорите”, каза Христанов.

Той посочи, че сумата, на която била оценена хижата, е 1 милион лева. Министърът подчерта, че отговорните лица са отстранени и прокуратурата ще бъде сезирана за казуса до края на седмицата.

От Българска банка за развитие изпратиха позиция до медиите, в която посочват, че средствата от увеличението на капитала на банката се използват за изпълнение на дейностите, предвидени в одобрената от Министерския съвет Стратегия за дейността ѝ. Според финансовата институция намаляването на средствата към нея би поставило в риск редица програми, за които отпуска пари. 

Ето и пълната позиция на ББР: 

ПОЗИЦИЯ на Българската банка за развитие относно обявеното от служебния министър-председател на РБ решение на Министерския съвет за намаляване на капитала на държавната банка и изявлението му във връзка с решението

Съгласно ПМС №167 и РМС №575 средствата от увеличението на капитала на Българската банка за развитие се използват за изпълнение на дейностите, предвидени в одобрената от Министерския съвет Стратегия за дейността ѝ.

Стратегията на Българската банка за развитие, одобрена от Министерски съвет с РМС №389, и уставът на Банката предвиждат финансиране на програми, възложени на ББР от правителството на Република България чрез решение на Министерския съвет. Към днешна дата Българската банка за развитие е получила 2 млрд. евро, които се намират в сметка на Министерството на финансите в БНБ, от които ББР е използвала средства от капитала по одобрената програма за инвестиции на общините в бюджета за 2025 г. Служебното правителство не е възложило със свой акт нито една държавна програма или проект за изпълнение от Българска банка за развитие.

Евентуална процедура по намаляване на капитала в съответствие с изискванията на приложимото банково и търговското законодателство би отнела месеци и изисква одобрението на всички кредитори на Българската банка за развитие, сред които са Европейската инвестиционна банка и Банката за развитие на Съвета на Европа, KfW и други банки за развитие. През този период средствата на практика няма да бъдат използвани нито от Банката, нито от правителството.

Предложеното намаление на капитала, без предварително съгласуване с ББР и при липса на одобрен редовен бюджет за 2026 г., би имало следните преки ефекти:

1. Ограничава възможностите на Банката да извършва разплащания по инвестиционната програма на общините.

2. Ограничава възможността на Банката за подпомагане на държавата при прилагане на антикризисни мерки във връзка с нарушена верига на доставки, повишение на цените на горивата и затрудненията в различни сектори като транспорт, земеделие и т.н.

3. Поставя под риск текущите финансирания от международни институции и ограничава възможността на Банката да привлича средства и да управлява програми от международни финансови институции.

4. Поставя под риск спасените 246.6 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост, предоставени на Българската банка за развитие за управление директно от Европейската комисия. Средствата са за обновяване на многофамилни жилищни сгради.

5. Поставя под риск бъдещо предоставяне на средства по директни програми на ЕК. Текуща такава програма предоставя на бизнеса до 1,2 млрд. евро при намалени изисквания за самоучастие или обезпечение в партньорство с търговски банки.

6. Ограничава възможността ББР да изпълнява своите ангажименти по националната програма за енергийна ефективност на жилищните сгради.

В заключение, с решение на Европейската комисия Българската банка за развитие беше избрана да управлява бюджетни средства на ЕС по програма InvestEU. ББР е първата и единствена финансова институция в страната с подобна акредитация, получена след тежък двугодишен одитен процес, който потвърди, че процесите и процедурите в Банката са в съответствие с изискванията на Финансовия регламент на ЕС. Тя потвърждава, че средства от бюджета на ЕС се управляват по прозрачен начин, с надеждни механизми за контрол, отчетност и защита.

В дневния ред за работа на Министерския съвет бяха включени 19 точки, сред които и проект на решение за одобряване на изменение към Рамковото споразумение между Министерството на икономиката и Lockheed Martin по Програмата за индустриално сътрудничество F-16 блок 70, пише NOVA.