След втория тур срещи на президента: Два възможни варианта за служебен премиер?

След серията от разговори, които президентът Румен Радев проведе с потенциалните кандидати за служебен премиер на “Дондуков” 2 се чуха четири отказа за поемане на поста и само двама заявили желание да го направят (бел.ред. - единият неофициално). 

Кой каза “да” за поста служебен премиер?

Настоящият министър-председател Димитър Главчев, който преди седмица отказа да запази поста си във властта, днес напомни, че е променил мнението си и отново има готовност да продължи работата си, ако бъде посочен. 

Той уточни, че с държавния глава са коментирали “общи работи”, но темата за освобождаването на Калин Стоянов не е била една от тях.

“Ако президентът се спре на такъв вариант аз да бъда кандидатът за следващ служебен премиер, имам такава готовност и няма никакви пречки”, каза Главчев. 

Пред сайта “Епицентър” един от подуправители на БНБ Петър Чобанов също е заявил, че е готов да стане служебен министър-председател. 

В сряда той не се срещна лично с държавния глава, а проведе телефонен разговор, за съдържанието на който медиите не получиха информация. 

“Виждаме, че навлизаме в сценарий, много подобен на конституционна криза - в такава ситуация няма как да откажа да участвам в разговори за служебен премиер и да поема тази отговорност”, казва той в интервю за “Епицентър”. 

Чобанов е дългогодишен депутат от ДПС и бивш шеф на Комисията по финансов надзор. В кабинета на Пламен Орешарски той оглавяваше финансовото министерство. Това е правителството, което ще бъде запомнено с  номинацията на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Тя бе отправена лично от премиера Орешарски в пленарната зала. В медийното пространство се заговори за близост именно на Чобанов със съпредседателя на Движението Делян Пеевски.

Малко опции, но пък много откази

Управителят на БНБ Димитър Радев бе категоричен, че “Централната банка не трябва да бъде въвличана в политическия процес”. 

“Не трябва да се подценява това, че Централната банка и банковият сектор са едни от малкото в страната, които работят добре и устойчиво. Политиците не трябва да правят опити да тестват тази устойчивост”, смята той.

Отказ дойде и от другия подуправител на БНБ Радослав Миленков.

Той  уточни, че освен функциите си в банката е член и на Надзорния съвет на Европейската централна банка, и на Надзорния съвет на Европейския банков орган, и посочи, че има „произтичащи от това ангажименти и ограничения“.

„Ситуацията е ясна и на мен, и на президента, и на обществото“, каза той. 

Заместник-председателят на Сметната палата Тошко Тодоров също каза „не“ на предложението да заеме поста на служебен премиер.

Той обясни, че е експерт в сферата на контрола и на този етап не смята, че е подготвен за този пост. 

По информация на Нова председателят на парламента Рая Назарян също отново е повторила позицията си, че няма как да оглави Министерския съвет.

Тя не се срещна лично с президента Радев, а е проведе телефонен разговор с него. 

Рая Назарян е отказала да бъде служебен премиер

Хората, сред които Радев може да избира кого да посочи за следващ премиер, са ограничени според новите промени в Конституцията. Това са  председателят на Народното събрание, управителят или подуправител на Българската народна банка (БНБ), председателят или заместник-председател на Сметната палата и омбудсманът или негов заместник. Задачата на президента става по-сложна заради изтеклите мандати на някои от заемащите постове в “домовата книга”. 

Във вторник политическите партии се събраха, за да обсъдят темата с евентуалното попълване на вакантната позиция на омбудсман и с избора на зам.-председатели на Сметната палата.

В понеделник държавният глава отказа да издаде указа за назначаването на служебния кабинет на Горица Кожарева заради отказа ѝ да смени вътрешния министър Калин Стоянов. Последваха протести от служители на МВР и полюсни реакции от политическите сили. На дневен ред дойде и темата дали държавният глава е нарушил Конституцията с действията си.

Снимки: БТА

Наруши ли президентът Конституцията?