Държавата да забрани едни и същи лица да държат кредитни фирми и колекторски. Скандалът с фондацията за набиране на дарения "Хелп карма" показа пробойни в законодателството ни и нуждата от по-ефективен институционален контрол, без той да пречи на самата дейност. Това посочват в своя позиция от Асоциацията за защита на потребителите, информира dir.bg.

Мария Цънцарова: Не искам в никакъв случай желанието за дарения да спада

"Освен моралните измерения и злоупотребата с общественото доверие, скандалът доказа и други порочни практики, които досега бяха в графа "обществена тайна". Става въпрос за тясната връзка между фирмите за събиране на дългове и компании, отпускащи бързи кредити. Случаят с председателя на фондация "Хелп карма" Константин Кръстев показва нагледно една практика на ръба на закона: едни и същи лица отпускат заеми, после ги препродават на свои компании, които ги събират. Същевременно по закон никой няма право сам да събира свои вземания. Единственият правов ред е през съдебна процедура", отбелязват от Асоциацията.

Как се изразходват даренията събрани на платформата HelpKarma?

Оттам посочват, че участието на Кръстев в собствеността и управлението на дружества за кредитиране и такива за събиране в момента е позволено от Търговския закон, защото се възприема като сходна дейност и е време този пропуск да бъде преосмислен.

От Асоциацията за защита на потребителите настояват законодателната власт да предприеме действия, с които да се забрани на лица участващи във фирми за отпускане на кредити да притежават и такива за събиране на дългове.



"Ако все пак това Народно събрание реши да се заеме с казуса, се надяваме депутатите този път да устоят на натиска на колекторските фирми. Същите тези компании в рамките на тази година торпелираха три законопроекта, застрашаващи техните интереси. Последният случай е от тази седмица, когато изненадващо на второ четене народните представители отхвърлиха проектозакона за доброволното изпълнение", посочват от Асоциацията.

Как платформа за набиране на средства управлява парите на дарителите?

Според тях единствените имащи интерес от отпадането на това предложение са фирмите за събиране на дългове.

"Доброволното изпълнение щеше да даде възможност на длъжник и кредитор да се опитат да постигнат съгласие без да се стига до съд", смятат от Асоциацията.

"По същество доброволното изпълнение щеше да помогне една част от просрочените кредити да не отиват при колекторите. Те продължават да работят в отсъствието на специален закон, регламентиращ дейността им, каквато е практиката в повечето европейски държави. За пет години от бизнес с обороти от близо 500 млн. лв., днес това е бранш, който оперира с няколко милиарда", се казва още в съобщението.

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук