Шеф Силвена Роу сподели със сълзи на очите трогателна лична история в социалните си мрежи, която разкрива загубата на семейния ѝ дом в Хисаря. „Намирам се пред нашия дом с майка ми. Той вече не е наш отдавна, защото по класически български начин роднините се изпокараха и не успяхме да го спасим. Домът е от времето на Опълченците на Шипка, а традицията на спорове надделя над всичко друго“, разказва Роу във видеото си.
Кулинарката описва момента като болезнено сбогуване: „Днес затваряме една врата от нашата семейна история. Домът в Хисаря мястото, където майка ми е прекарала детството си, построен с труд и любов от моята прабаба и прадядо, вече не е в нашите ръце. Не знаем какво ще бъде бъдещето му. Знаем само, че с него си отива една епоха, една традиция, една нишка от паметта на рода ни.“
Роу споделя и личните си спомени: „Голяма част от моето детство беше прекарана тук, под знойната сянка на смокинята, под тежките от сладост сливи, под старата лоза, вероятно на повече от 150 години. Лоза, която скоро може да бъде изкоренена, за да се направи нещо друго. И това боли.“
Тя подчертава, че истинската загуба не е финансовата: „Домът се продаде за малко пари – но това не е важното. Истинската загуба е, когато семейството се разпада около един дом, вместо да се събере около него. Това е краят на една ера. Майка ми плаче. И моите сълзи напират също. Но понякога човешката алчност се оказва по-силна от паметта.“
Силвена Роу завършва посланието си с емоционален призив: „Нека нашият пример бъде напомняне към всички: не позволявайте имоти да ви разделят. Не позволявайте наследства да разрушават отношения. Домовете се губят, земята се продава, но когато се загуби уважението помежду ни, тогава се губи много повече. Толкова типично за нас, българите, е да се изпокараме за наследства, а истинското наследство винаги са хората. Пазете семействата си. Пазете паметта си. Пазете домовете си, ако не като стени, то поне като любов.“
Тази трогателна изповед на известната кулинарка подчертава не само емоционалната стойност на семейния дом, но и важността на уважението и близостта между поколенията.
