Севлиево отбеляза тържествено 141 години от Съединението

Сред официалните лица на тържествената церемония бяха представители на Община Севлиево и Общински съвет - Севлиево, на институции, бизнеса, неправителствени организации, граждани и ученици.

Обявено на 6 септември 1885 г., днес Съединението на България е една от най-важните дати в новата ни история и е сред най-знаковите събития в развитието ни. Този най-български акт е и първата стъпка към обявяването на независима държава, ореолът на цялото ни възраждане.

Този ден е и голямата болка в сърцето на всеки българин, тъй като, независимо от последвалите войни, не успяваме да възстановим изконните си етнически граници и много българи остават извън пределите на Родината. Съединението и последвалите го събития водят до лавина от геополитически спорове, включително скъсване на дипломатически отношения с Русия, но самият акт на обявяването му е най-чистият момент в цялата ни история, защото възвръщаме своето национално достойнство.

"Затова днес трябва да помним, че в онези дни нашите предци са поели огромната отговорност да останат пазители на тази свещена земя. И нека предадем този завет на децата си, за да има кой след нас да сбъдне пророчеството “Съединението прави силата!”, каза по-рано днес кметът д-р Иван Иванов в специално обръщение по повод празника.

Повече за Съединението и приносът на Севлиево:

След еуфорията от Освобождението и подписването на предварителния договор в Сан Стефано, българският народ изпитва огорчението от несправедливите клаузи на Берлинския конгрес. В цялата страна са създадени комитети „Единство”, които си поставят за цел националното обединение на страната. Първата стъпка към осъществяването на тази отколешна мечта, на тази велика идея за освобождение и обединение на българските земи е подготвяното Съединение. Първо към Княжество България, под скиптъра на княз Александър І, трябва да се присъедини Източна Румелия, а по-късно да се освободят Македония и Одринско. На 6 септември 1885 година, въоръжени български отряди влизат в Пловдив и свалят назначените от турския султан правителство и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Александър І издава манифест, с който се обявява за княз на обединената българска държава.

Съединението е посрещнато с възторг от всички българи. И севлиевци го посрещат с огромна радост. Стефан Кисов, началник на Военното окръжие в града, описва тези паметни дни: „В Севлиево сварих силно движение. Обикновено безлюдните му улици сега препълнени с народ: мъже, жени, деца. Надвечер се зачуха по улиците гайди, кавали, тъпани и песни. Къщите бяха окичени с народни знамена, а градът – осветен”. В града по това време е разположена 14-а Севлиевска пеша дружина, от състава на 4-и Плевенски пехотен полк, провежда се и мобилизация в района.

След обявяването на Съединението полкът е разположен на границата с Турция, а при опасността от сръбско нападение е изтеглен на Сливнишката позиция. Първите сражения са при Драгоман. Създава се критична ситуация, но в най-тежкия момент командирите повеждат своите воини в контраатака „На нож” и отблъскват противника.

Във войната за защита на Съединението участва и един прославен севлиевец. Никола Генев, тогава капитан, е поставен начело на сформирания Трънски отряд, който дава отпор на настъпващите сърби при Врабча. За сражението един турски вестник пише: „Българите се бият като лъвове…“ За героичната съпротива, която оказва с отряда си, капитан Генев е отличен с орден „За храброст“. Освен участието в редовната армия, в Севлиевско започва организирането на доброволчески чети.

Във фонда на музея се пазят две от техните знамена - на четите, сформирани в селата Чадърлий (днес Сенник) и село Градище. В Севлиево също е създадена такава чета от близо 100 души. За командир е избран Христо Драганов - поборник и бъдещ кмет на града. Негов помощник става инициаторът за сформирането на четата и председател на Опълченското дружество „Лев” Иван Катров, а за знаменосец е избран старият поборник Никифор Симеонов.

Доброволческата чета, наречена „Хаджи Димитър и Стефан Караджа”, като военен отряд, имала и свое знаме, изработено от червена коприна от Женското дружество в града. За съжаление това знаме не е запазено. Четата тържествено е изпратена на бойното поле. При Руй планина те сменят изтощените от сраженията части и дават бойно дежурство по демаркационната линия на примирието. Севлиевската доброволческа чета участва в тържествения парад пред княза по случай победата във войната и се завръща триумфално в Севлиево.

Ученици от Севлиево се включват в общобългарския Ученически легион. Сред тях е Стефан Нерезов – издигнал се по-късно до началник-щаб на Българската армия и носител на най-високия чин генерал от пехотата, министър–председателят Петко Каравелов разпорежда легионът да остане в столицата за охрана на града, за „да се запази цвета на нацията”, но младежите настояват да се включат активно в бойните действия и легионът участва в сраженията при Пирот.

Така населението на Севлиево дава своя принос в защитата на Съединението и в запазването целостта на родината ни.