Районният съд в Бургас не успява да събере глоби в размер на близо 2,5 милиона лева, наложени основно по дела за трафик на хора и срещу пияни и дрогирани шофьори. Проблемът идва от липсата на ефективен нормативен механизъм, с който държавата да си прибере тези задължения, обясниха юристи.

На практика сумата, констатирана от репортер на Дарик след прилежен прочит на статистическите данни, се оказва кухо число. А причината е законовата рамка, приета в далечната 1968 година. Тя, според становището на прависти, не е достатъчно гъвкава, за да се съобрази с реалните икономически условия и още повече с финансовите възможности на осъдените - и богаташи, и бедняци, които оказва се, вкупом не плащат.

Детайлната счетоводна справка показва, че глобите по присъди за период от 7 години са в размер на точно 1 896 118 лева или 82 процента от всички дължими вземания към съда. Таксите са 356 341 лева или 15 процента, а разноските - 56 360 лева  или три на сто по общо от 9 439 изпълнителни листа. 

Тук не може да помогне и приходната агенция, която през последните години показа, че е способна на чудеса по отношение на рекордна събираемост на данъци. Не обаче и по отношение на вземанията, възложени от съда.

Счетоводните документи за целия този период разкриват, че Националната агенция за приходите /НАП/, на която съдът възлага събирането на голяма част от средствата, се отчела с едва 19 процента събираемост. Дял, твърде незадоволителен на фона на 31 процента от държавните изпълнители и 50 на частните, сочат данните на съда.

Приходната администрация изглежда не е чак до толкова ентусиазирана да събере тези пари, защото цифрите за миналата година са още по-скромни - НАП записва по-малко от половин процент събираемост - семплите 0.33 процента.

Опитите на Дарик – Бургас да разбере какви са причините за неудовлетворителните резултати удариха на камък. От 28 ноември миналата година, когато изпратихме писмо до НАП с молба за изясняване на казуса, официален отговор от централата на агенцията все още липсва.

Какво казва Библията на данъчните 

Финансови експерти препоръчаха на репортера на Дарик да потърси жокер в Библията на данъчните – ДОПК (Данъчно-осигурителен процесуален кодекс), от който става ясно, че публичните вземания към съдебната власт, съвсем не са приоритет. Преди тях са данъчните и митническите задължения, както и осигурителните вноски. В дъното на таблицата, пак според ДОПК, са вземанията от други държавни, общински и на последно място – съдебните органи. Друг е въпросът, дали пък разноските по събирането няма да бъдат в пъти по-големи от събраните суми. Това пък поставя резонния въпрос, защо е нужно да се налагат суми, вероятно сторнирани в бюджета на съдебната система, за които данъчната администрация не е мотивирана да събира.

Според адвокат Златина Кралева, проблемът основно е в остарелия Наказателен кодекс, който е несъотносим към настоящата система. Той е създаден за обществен ред, в който всички са били на трудови договори, получавали са заплати, от които е било възможно да се правят удръжки.

В тази система, посочва адвокат Кралева, наказанието глоба е имало смисъл, защото е било изпълнимо, имало е пълни гаранции, че ще бъде обезпечено, а наред с това е изпълнявало и другата основна негова функция или т.н. генерална превенция - да възпира останалите членове на обществото от извършване на престъпление. Освен това, в т.нар. "трудови колективи", бързо е ставало ясно, че някой е нарушил закона и му е наложено наказание.

Възможността да не се изпълни наказанието- "глоба" е била почти минимална, дори  изключена в онази система, в която дори, ако някой не работи - извършва престъпление. Това съвсем не може да се каже за ситуацията сега. В момента, то не възпира, нито извършителите на престъпление, нито останалите членове на обществото. Наред с това, по никакъв начин не допринася финансова компенсация на обществото, това че неин член е пристъпил обществения договор да не се вреди другиму, казва Златина Кралева и подчертава: 

Законът би трябвало да бъде съобразен с тази нова реалност. Трябва нов кодекс, с нова концепция, която да отрази духа на времето, в което живеем. Всеки закон трябва да бъде съобразен с реалността, в която ще се прилага, заяви юристът.

Докато е топло желязото… 

Според нея, за да бъде ефективно наказанието глоба, съдът трябва да изследва имущественото положение на подсъдимия и да налага финансова рестикция само при наличие на обезпечение за изпълнението. Глобите следва да бъдат определяни само при наличие на такова обезпечение за тяхното събиране, счита Кралева. Алтернативно наказание би било например пробация, посочва юристът. Тя, по думите й, ще постигне целите на закона дори по по-успешен начин, отколкото една несъбираема глоба.  Според адвокат Кралева, не е задължително обезпечението да е с имущество на длъжника, то може да е и на трето лице, по аналогия в банковите кредити и поръчителите, стига законът да го разреши. В момента целите на наказанието не се постигат по никакъв начин, нито с имуществено въздействие, нито с промяна на статуса осъждан, особено при редивите, при които глобите са между другото и потъват в множеството други наказания. 

Председателят на Районния съд в Бургас Евгени Узунов предлага непопулярно решение на проблема - ако глобата не бъде платена в срок, осъденият автоматично да бъде лишен от свобода. Подобен модел, илюстрира той, вече е въведен в редица европейски държави, сред които Белгия и Чехия.

Логиката за прилагането на тази идея у нас, съдия Евгени Узунов обяснява по следния начин: „В момента ефективността на наказанието глоба е сведена до нула, а събираемостта по делата е нищожно ниска. Това не създава усещане за справедливост в обществото. Доверието в съдебната система е изключително разколебано, да не говорим за чувството за реципрочност у гражданите“.

Репортерска проверка показа, че проблеми с несъбраните глоби в Районния съд в Бургас има най-вече от делата за трафик на мигранти. Подсъдими в тях са основно чужденци, непълнолетни лица или малоимотни хора, които нямат предишни присъди и според законът дава възможност, при споразумение с държавното обвинение, да им се наложат условни присъди. Такава е и масовата практика в Бургас. Дарик установи, че в рамките на една година от 97 дела за трафик на мигранти, 81 са приключи с условни присъди и глоби. Заедно с тях за 2023 г. Районен съд генерира несъбрани вземания в размер на незавидните над 500 хиляди лева. За които, по мнението на прависти, не е пресилено да се твърди, че изгледите да бъдат събрани в обозримо бъдеще граничат с невъзможното. А според позицията на редовия гражданин, този половин милион буквално е изписан върху пясъка…

По думите на съдия Узунов, най-доброто работещо решение в случая ще даде следният алгоритъм: Ако за определено престъпление е наложена глоба и тя не бъде изплатена в 30-дневен срок от влизане на присъдата в сила, да бъде предвидена възможност за незабавна замяна със затвор.

За да бъде справедливо, той предлага размерът на глобата да бъде съобразен с дневната ставка на минимална работна заплата за страната за съответната година, която в момента е около 40 лева. Прозрачно и напълно обективно, според него е на всеки 40 лева глоба, да се предвижда един ден затвор.

Така например, ако подсъдим за трафик на мигранти получи присъда от година лишаване от свобода - условно с три години изпитателен срок и глоба от 1000 лева, но не плати, в замяна да бъде осъден на два месеца ефективен затвор.

 „По този начин на първо място в бюджета ще се влеят много пари и те ще бъдат адекватни на извършеното престъпление. Така, наистина ще се създаде усещане за наказуемост. Защото когато говорим за извършител на престъпление е редно той да получи и съответната санкция. А когато тя вече е и събираема, отношението към правораздаването у нас в национален план вече ще бъде различно“, казва председателят на Районния съд.

Сметките показват, ако 80 процента от дължимите суми бъдат внесени, това гарантира малко над 350 хиляди лева приходи в хазната само за един месец. „И ако по проста формула, този механизъм се пренесе към Районните съдилища в страната - общо 144 на брой, ще получим една колосална сума, която би могла да бъде използвана за здравеопазване, социално осигуряване, образование… Това са реални приходи, а в същото време и адекватно наказание. По този начин ще има и реална симбиоза между наказателната политика, правораздаване, изпълнителна и законодателната власт“, подчертава съдия Узунов. Според председателя на Районния съд моделът има и превантивен ефект, каквато всъщност ще е основната цел на закона.

Правосъдие за богати?

Евгени Узунов смята, че по тази формула ще бъде облекчена и системата на затворите. Защото, според него, мнозинството от гражданите ще предпочетат да платят глобите си, отколкото да изтърпяват наказания зад решетките. „Да, мнозина биха отправили упрек, че в този случай ще се появи правосъдие за богати, тъй като биха могли да си плащат глобите и да извършват престъпления. Но при повторност на деянието, законът изключва възможността за условна присъда“, каза той.

Председателят на Районния съд в Бургас насочи вниманието и към  друг проблем - в момента текстове от закона за незаконен трафик на хора, противоречат на съществуващите норми. Последните изменения на НК - чл.281, ал. 4, предвиждат възможността да се наложат две еднакви наказания на едно и също лице - глоба по основния текст и парична санкция в размер на стойността на автомобила, с който се превозват мигранти и не е собственост на трафиканта. „Според мен и моите колеги това е явно недоглеждане при формулирането на правната норма. Това нарушава закона, тъй като не може за едно престъпление да се предвижда повече от едно наказание по вид“, категоричен бе той.

В писмо, адресирано до правната комисия в парламента, съдия Узунов, предлага да отпадне възможността за налагане на глоба като замяна на стойност, а да се присъжда или равностойността на моторното превозно средство, което не е собственост на дееца или да остане само глобата, която е стандартната в закона. Така ще се избегне дублирането на глоба върху глоба, които пък и без друго са несъбираеми.

От Бургас председателят на Районния съд оправи апел към законотворците да подходят отговорно и внимателно да се запознаят с измененията в НК. Той подчерта, че е важно да се спазват сроковете за обществените обсъждания, за да могат магистратите да изразят компетентни становища и при установяване на недостатъци, те да бъдат коригирани, преди приемането им.

Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни в LinkedIn, Фейсбук, TikTok и Инстаграм