С вой на сирени и едноминутно мълчание пред Военномедицинската академия в София беше отдадена почит към лекарите, медицинските сестри, полицаите, спасителите и доброволците, загубили живота си, докато са спасявали други хора.

Церемонията се проведе пред Паметника на медицинските чинове, загинали във войните. Инициативата започва преди 20 години, а с времето мястото се превръща в символ на признателността към хората, изпълнили професионалния и човешкия си дълг с цената на собствения си живот.

Към тях през годините се прибавят и медицинските специалисти и служителите на първа линия, които загубиха живота си по време на пандемията от COVID-19.

Датата за възпоменанието не е избрана случайно. Тя е свързана с подвига на д-р Стефан Черкезов. През 1963 г. той спасява 47 души от горящ автобус. Въпреки тежките си изгаряния лекарят продължава да помага на пострадалите, преди самият той да бъде откаран за лечение. На следващия ден умира от раните си.

Началникът на Военномедицинската академия генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски подчерта, че почитането на хората, пожертвали себе си за живота на другите, утвърждава моралните принципи на лекарската професия. „С основаването на този ден и споменаването на всички хора, които са отдали живота си за спасяването на друг живот, и най-вече на лекари от нашето съсловие и медицински сестри, той поставя фактически нови устои на морала на българския лекар“, заяви проф. Мутафчийски.

Той си спомни и за свои колеги от ВМА, които са продължили да изпълняват професионалния си дълг до последните дни от живота си. „Откакто съм началник на Академията, с огромна болка се разделихме с няколко колеги, които работеха до последния си ден. Бяха на работа. Пациентите дори бяха учудени, когато вече ги нямаше между нас, защото само преди ден са ги виждали“, разказа той.

„Това е особена порода хора“, заключи генерал-майор проф. Венцислав Мутафчийски, цитиран от NOVA.