С обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от парламентарната група на „БСП за България“, започна днешното извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Срещата между синдикалните партньори бе открита от служебния вицепремиер и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров.
Предложението на „БСП за България“ за минималната работна заплата (МРЗ) беше представено пред социалните партньори от депутата Георги Гьоков, който е и председател на Комисията по труда и социалната и демографската политика в Народното събрание.
Заплатите не само не растат, но дори намаляват
Предлага се МРЗ за страната за следващата календарна година да се определя до 31 октомври на текущата година и да не може да е по-малка от 50 на сто от средната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца.
Гьоков коментира, че разговорите за МРЗ за догодина е трябвало да са приключили вече. Според него обаче има нежелание у служебния кабинет да определи размерът на МРЗ. Гьоков посочи, че социалистите настояват за 850 лв. Той отбеляза, че и синдикатите настояват за повишение.
Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България каза, че не подкрепя искането за вдигане на МРЗ и не одобрява предложението на „БСП за България“.
Първи спад на инфлацията у нас от януари 2021 г. насам
Българска стопанска камара категорично не приема подобен подход при приемането на МРЗ в страната, както се предлага в законопроекта, заяви Добри Митрев.
Останалите работодателски организации също не подкрепят законопроекта.
Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“, каза, че по темата за МРЗ никога не може да се постигне съгласие с бизнеса. Той коментира, че законопроектът на „БСП за България“ дава възможност да се изпълни Директивата на Европейския парламент (ЕП) за адекватни минимални работни заплати в ЕС. Манолов потвърди, че КТ „Подкрепа“ подкрепя законопроекта.
В кои сектори на българската икономика заплатите са най-високи?
От КНСБ също застават зад законопроекта. Оттам предлагат обаче да се коригира предложението, като се посочи, че за МРЗ ще се взема предвид размерът на средната работна заплата за първото и второто тримесечие като средноаритметична стойност.
Въпросите, които са предмет на директивата, се нуждаят от допълнителна дискусия, изказа мнение вицепремиерът Лазаров. Той обясни, че директивата е приета и е публикувана в официалния журнал на Европейския съюз, има я и в българска версия, така че всеки би могъл да я прочете и да извади съответните заключения.
В края на дискусията служебният заместник-министър на труда и социалната политика Емил Мингов заяви, че Министерството на труда и социалната политика подкрепя установяването на механизъм за гарантиране на адекватността на МРЗ съгласно изискванията на директивата, но счита, че това не може да стане по начина, по който предлага законопроектът на „БСП за България“.
Какви обезщетения ни се полагат, ако работим на трудов или граждански договор
Той коментира също, че в предложението се казва, че краен срок за определяне на МРЗ трябва да е 31 октомври, на база на средната работна заплата от предходните 12 месеца. Мингов подчерта, че данните за средната работна заплата се публикуват на тримесечие. Към 31 октомври на съответната година Министерският съвет няма да има възможност да ползва окончателната статистическа информация за средната работна заплата за предходните 12 месеца, обобщи заместник-министърът.
Министерството на финансите също не подкрепя законопроекта.
В дневния ред на извънредното заседание на НСТС са общо шест законопроекта. Сред тях има и предложение за осъвременяване на пенсиите.
Предлагат увеличение на пенсиите на два пъти
Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по отношение на законопроектите за обезщетенията за майчинство и преизчисляването на пенсиите, предложени от Корнелия Нинова и група народни представители от БСП.
Според служебния вицепремиер и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров по-нататъшни преизчисления въз основа на един или друг параметър в пенсионната формула водят единствено и само до задълбочаване на неравенствата, от една страна, и от друга – до нарушаване на осигурителния принос.
Тристранният съвет не одобри и законопроекта, свързан с промени в Кодекса за социално осигуряване, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители от ДПС, който предвижда редовната наборна военна служба да се зачита за действителен стаж. По-рано днес стана ясно, че не е постигнато съгласие и за увеличаване на минималната работна заплата.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
За забавни видеа ни последвайте в TikTok
Следвайте ни и в Инстаграм
