Разговорът започна с темата за мечтата за наука, прогрес и просвещение. На въпроса дали сме спрели да мечтаем след десетилетието на мечтите от 90-те години, гостът Румен Аврамов отговори, че „неминуемо остава привкусът на натрупаните събития, факти и реалност и няма как усещането от тогава да бъде върнато“.

Той допълни, че „това е нормален житейски цикъл и няма как да бъде повторен онзи импулс на мечти, без да се съобразим с натрупаната история в последвалите десетилетия“.

Известен македонски художник представя графична изложба в Пазарджик

За основа на разговора бе използвана книгата на френския учен Надеж Рагару "И българските евреи бяха спасени..." - История на знанията за Холокоста в България, която изследва митологизацията на спасяването на българските евреи през Втората световна война и начина, по който политическият елит употребява този акт, за да заличи от историческата памет участието на България на страната на нацистка Германия.

"И българските евреи бяха спасени..." История на знанията за Холокоста в България от Надеж Рагару

Иван Андонов бе официален гост на празника на Куманово

Според Румен Аврамов изтъкването на положителния разказ компенсира комплексите на обществото. Така се подхранва претенцията за уникалност. Той отбеляза, че „героизираме подобни събития, но умело пропускаме фактите около „Възродителния процес“ и други неудобни исторически факти за колективната ни историческа памет.“

По негови думи с истината не трябва да се прави компромис. 

В Деня на толерантността ученици и Център „Алеф” с послания за разбирателство и мир

На въпроса дали новото поколение ще има необходимост да разбере това, което е написано в книгата, гостът отвърна, че новите поколения имат нужда от това да изучават сложността на обществото, без да се изпада в мистификация. В допълнение разшири заключението си над цялото общество, а не само върху младите, тъй като всички имат нужда да четат историята чрез нейните факти, а не чрез митове.

Може ли културата да подобри отношенията между българи и македонци

В разговора бе спомената фразата „Политиките на паметта“. Аврамов обясни, че това е много обширна област в хуманитаристиката. Тя включва целенасочени политики, действия и послания на държавната власт. „За България тя е ясна, формира се ядрото на един разказ, то се променя, но остава крайната цел на този разказ. Тези политики се пречупват през променените политически интерпретации. Променя се в самата общност, която произвежда знанието. Книгата се фокусира върху характера на общността и как се сблъскват различните перспективи и започват да променят версиите за историите. Съществуват версии, които са “канонизирани” и това прави изключително трудно в последствие историята да бъде погледната през призмата на чистите факти.“

Посланикът ни в Израел: Тук често казват, че щом си българин, си добър човек

Може ли да търсим в държавните политики на паметта добре виреещите теории за конспирациите, бе друг въпрос, който Константин Вълков зададе.

Гостът отговори, че „доколкото всички теории на конспирациите почиват на изкривяване на факти, то конспиративното мислене има почва за развитие в обществената среда“, но отхвърли това да има връзка със спасяването на българските евреи.

30 млади художници представиха свои творби на първата по рода си изложба „Един град, три религии, седем етноса - от миналото за бъдещето“

Към Аврамов бе отправен въпрос до каква степен едностранчивите разкази за спасяването на българските евреи удовлетворява едно неуверено в себе си общество, каквото вероятно е нашето? 

Гостът отвърна, че до голяма степен го удовлетворяват. „Защитниците на този подход имат държавната машина на своя страна. Не са много поводите в Българската история, за които да се хванем, и с толкова благоприятно за собствената ни самооценка да говорим и да използваме. Разбира се, че спасяването е факт, но се пропускат и множество други факти около депортирането на евреи в окупираните територии на Югославия и днешна Северна Македония.“

Разговорът завърши с констатация, че е редно при всеки поглед към историята да присъства етика и историческа почтенност.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в SoundcloudSpotifyApple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

За забавни видеа ни последвайте в TikTok

Следвайте ни и в Инстаграм