Режисьор Р.Георгиев: В "Леонс и Лена" се поставя въпроса за свободния избор на човек за своя живот и бъдеще

Ростислав Георгиев е един от най-ярките млади български театрални режисьори от последните години.

 Завършва режисура в НАТФИЗ в класа на проф. Маргарита Младенова (2022 г.) и още със своите ранни постановки привлича вниманието на театралната общност.

През 2022 година печели Националния конкурс за млад театрален режисьор „Слави Шкаров“ с представлението „Мерсие и Камие“ по Самюъл Бекет, а през 2025 година получава наградата „Аскеер“ в категория „Изгряваща звезда“ за режисурата на представленията „БИФЕМ“ от Л. Петрушевская в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, и „Женитба“ от Н. В. Гогол в ДТ „Никола Вапцаров“ – Благоевград.

Сега е гост-режисьор в ДКТ Враца, където след броени дни ще гледаме  неговия спектакъл “Леонс и Лена“ от Георг Бюхнер.

Как е решил да постави именно “Леонс и Лена“ на Врачанска сцена – чуйте отговора на младия режисьор за слушателите на Дарик  в прикачения звуков файл:

“Причините са няколко, разказва Р.Георгиев.

Темата ми звучи съвременно, но също така,  трябва да има актьорска трупа, която да изведе този спектакъл.

Това е сложна драматургия. Използвали сме изцяло пространството, което ни дава камерната сцена, то е подходящо.

Друг фактор е директорът на театъра Вл.Александров, който се съгласи да поеме този риск- млад режисьор, с немска драматургия. Това не е  спектакъл- комедия, който ще доведе много зрители.

С какво ще привлече зрителите тази постановка?

„Това не е комедия на първи план, или поне не е  комедия на ситуациите. Зрителят трябва да се замисли, може да се каже,че е комедия на ума. Актьорите също трудно постигат комедийното.  Макар че дори Бюхнер я е определил като комедия.

Сплотена е трупата, те са основно млади хора, които играят с плам.

Темите са свързани с младия човек, допълва Ростослав Георгиев.

Надявам се в залата да влязат хора, които да не мислят, че театърът е скучно и консервативно изкуство, а да видят, че то може да бъде  атрактивно, да ги  ангажира човешки и обществено.

Двама млади, които са пред голям житейски избор. И тук се отваря темата за това дали може човек докрай да избира в собствения си живот или както Бюхнер го нарича, неумолимия железен закон на историята, съдба, бог, случайност.

Тези персонажи се сблъскват с това - дали имат избор за собствената си любов, за техния живот.

 Пиесата е разказана в приказна форма. Те са двама млади, материално обезпечени, от елита. Леонс трябва да стане крал и да се ожени за една принцеса, която баща му е избрал.

В тази история, разказана като притча, човек може да се припознае и да съпреживее  някои обществени истории, на които сме свидетели. Темата за властта е силно засегната. Може да се сравни с тоталитарна държава. Ще дойде  млад човек на власт, но дали ще се промени нещо, коментира  идеите, които поставя пиесата  Р.Георгиев.

Следващата постановка на младият режисьор ще бъде във Варненския театър. Там интереса  му  към  немската драматургия ще получи продължение  с работата му в пиесата на  Б.Брехт „Добрият човек от Сечуан“.  

Сценографията и костюмите  са дело на Антония Соколова, които са решени в много минималистична и аскетична версия, но  е функционална, разказва Р.Георгиев. Но така сме използвали възможностите, които дава камерната зала на Врачанския театър.

 „Актьорите са супер! Друго за тях е мога да кажа!“ С тези думи похвали режисьорът трупата.

В ролите ще видим: Калоян Говедарски, София Джустрова, Стефан Саръиванов, Емона Илиева, Огнян Симеонов, Петър Горанов и Теодор Софрониев.

 Композитор е Явор Намлиев.  Музиката е написана за спектакъла, както и няколко песни, по текст на самия Бюхнер.  

Преводът на български е дело на Димитър Гочев – един от най-известните български театрални режисьори в световен мащаб, който работи в Драматично-куклен театър–Враца в период, в който творческата му свобода често е била под въпрос както у нас, така и в бившата ГДР.

Премиерните представления ще се играят на 2 и 3  февруари на камерната сцена на ДКТ Враца.