По време на участието си в международен форум в японската столица Токио, ректорът на Медицински университет – Плевен проф. д-р Добромир Димитров взима решение да осъществи една своя мечта, зародила се от многобройните му пътувания в различни точки от света по повод негови професионални ангажименти като преподавател във висшето училище, както и като действащ лекар.

Поканата за участие в работното посещение в Страната на изгряващото слънце идва от посланичката на България в Япония, Н. Пр. Мариета Арабаджиева. Програмата на четиридневното гостуване включва нетуъркинг събитие, прием в българското посолство в Токио и множество срещи с представители на медицинските среди, включително и с вече работещи японски лекари, завършили образованието си в МУ-Плевен в България.

Проф. Добромир Димитров започва да пише своя пътепис, който озаглавява „Моето малко Японско чудо“, напълно спонтанно:

„Обичам пътуванията до Азия, а през последните 12 години те станаха безброй много. Сега за втори път дестинацията ми е Токио. Като дете винаги се вълнувах гледайки филмите за самураите и императорите на Япония. Никога дори не ми е минавало на ум, че един ден ще мога да посетя тази страна. А ето ме за втори път в Токио.

Официалният повод е Европейското изложение за Висше образование, което всяка година МУ-Плевен посещава. Така намираме бъдещите си студенти.

Малко хора знаят, но най-голямата Японска диаспора студенти е в Плевен. Опитваме се да поддържаме тази ниша вече повече от 15 години. Когато пътуваме обаче на толкова далечно място има и вторични цели. Този път те бяха две: посещение на Българското посолство в Токио за среща със сродни по профил Висши училища и посещение на Университета на Китасато.

Подготвяхме пътуването си около половин година. След кацането си късно вечерта в четвъртък направо се отправихме към хотела. По пътя към хотела преминахме през магистрали на три нива и перфектна организация на движението и пространството.

Усещането за величественост се стопява веднага щом пристъпвам през прага на стаята – предназначена за гости далеч под европейския калибър.

Дори нямахме сили за вечеря. Направихме малка разходка за раздвижване и директно се отправихме към леглата. Часовата разлика с България е 6 часа напред. За тези, които не знаят, това е доста изморително. Нужни са си няколко дни за адаптация. Аз обаче през годините бях намерил своя собствен подход. Изморявах се през деня и не приемах следобед кафе или чай. Вечерта съм толкова изморен, че директно заспивам.

На следващия ден сутринта имахме среща с няколко кандидат студенти. Както винаги мина много интересно и вълнуващо. След нашата презентация имаше много въпроси и коментари. Личните ми истории в медицината сработиха и този път, и след като предизвиках интереса им, децата бяха много активни.

Любимата ми част е да споделя колко много приятелства имам навсякъде по света. От Америка през Европа и чак до Азия. Наистина никога не съм очаквал медицината да ме дари с толкова много възможности за пътувания и срещи.

От предходното си идване в японската столица Токио вече се бях научил да говоря по-малко за Китай. Не им е много приятно на японците, но няма как да не споделя, че съм почетен професор на Чунцинския медицински университет. Това е нещото, с което наистина се гордея.

Видеата и снимките от МУ-Плевен са другото, което впечатлява младите японци. Компактен, иновативен и имащ своята 50 годишна история университет. Разбира се и роботиката ги впечатлява много.

Ето, че бързо дойде вечерта и срещата в българското посолство. Влизаме забързани. Не обърнахме много внимание на детайлите на сградата, но като цяло е малка сграда.

На входа ни посреща нашата посланичка, г-жа Мариета Арабаджиева. Страхотна жена, лидер и визионер. Енергията от нея не стихва.

Обменяме бързи реплики, но и същевременно си казваме, че се радваме за успеха да реализираме тази наша идея за среща с академичните институции в Япония. Бяхме я коментирали още миналата година и те я възприеха добре.

Поканихме няколко наши дипломанти, които вече практикуват в Япония. Педиатър, пластичен хирург и офталмолог, както и д-р Мачи Мори, която завърши съвсем скоро и тъкмо си беше взела приравнителния изпит за практикуване в Япония.

Поздравихме се набързо. Нямахме много време за приказки, а и вълнението ни беше превзело. Заредихме презентацията си.

Всички гости бяха дошли. С нас бяха и колегите от НСА и Унибит. Запознахме се на място с тях.

Водещ на вечерта беше първият секретар на посолството ни, г-н Николаев. Представи ни всички гости и започнаха изказванията на българските университети. Бяхме първи. Вълнувах се доста.

Аудиторията беше от около 40-50 човека, но емоцията беше голяма. Та нали за първи път щях да се обърна към български посланик. Не го бях правил досега. Започнах с Ваше Превъзходителство…

Много е различно когато си до стойностен български държавник и представяш на чужденци, България и МУ-Плевен. Това е повече от емоция.

Макар, че съм участвал и говорил на английски език пред много големи аудитории, днес беше различно. Малко, но отговорно и високопоставено събитие.

Справих се, но бях доста по-напрегнат от обикновено. Колегите от НСА и Унибит също се представиха добре.

Започна представянето на японските гости. Първи беше Ректорът на Токийския университет. Голяма чест за нас бе, че той дойде лично. Беше обран и стегнат в изказа си, и без излишна емоция ни заяви, че е отворен за партньорство. След него се изредиха представители на още десетина образователни институции от Япония.

Огромна радост за нас беше и присъствието на г-н Комура от Фондация Хасуми. Вече повече от 15 години имаме трайно партньорство. Дори пандемията не успя да ни раздели. Е, забави някои наши планове, но преди година започнахме с нови сили.

През октомври подписахме официално меморандум и договор за въвеждането на автоложната противоракова ваксина на Хасуми в България в Плевен. Вече подготвяме и първия екип, който да бъде обучен.

Преди точно година в Токио и пред очите на посланик Арабаджиева бяхме договорили основните параметри. До този момент не бях водил такъв тип преговори, но и бях под сериозно напрежение от ясното ми разбиране, че при провал нямаше да имам втори шанс.

Покойните Благовест Сендов и проф. Черноземски бяха работили по този договор години преди това.

Академик Горчев беше проправил пътеката към Медицински универсситет-Плевен, благодарение на силния си нюх към новостите в медицината.

Да се върнем на вечерта в посолството. Най-въздействащо за мен беше изказването на представителката на Женския университет по физическо възпитание, Токио. Връзката с България се оказва повече от стабилна и датираща от 1978 г. когато Нешка Робева започва да помага за развитието на японската художествена гимнастика. През 1980 г. става и национален треньор.

Японката дори сега се вълнуваше като споменаваше имената на Мария Гигова, Илияна Раева и Нешка Робева. Интересен беше и фактът, че изборът за подготвителна база за нашите олимпийски шампионки от Токио 2020 е направен от японските ни приятели. Мураяма е малко градче, но е известно със своите рози. Това е и причината да ни препоръчат тамошната база.

След представянето на всички университети настъпи още по-вълнуващ момент - изказванията на нашите лекари. Те поздравиха на български език.

Невероятни лични истории. Една от тях например бе станала пластичен хирург и преподаваше като асистент в Медицинския Факултет на Токийския университет. Усещането да видиш след години успял възпитаник на МУ-Плевен е страхотно. Винаги ме е обземало едно истинско чувство на гордост.

Позволихме си да ги изненадаме с връчването на плакет по повод 50-годишния ни юбилей. Отново рядко изпитвана емоция и вълнение.

Последва коктейл с български традиционни ястия, малко саке и българско вино. Настана една истинска приятелска атмосфера. Разменяха се контакти и визитки, обсъждаха се теми като „Как се заспива след такава вечер?!“. Толкова много запознанства, обменени идеи и бъдещи начинания.

На следващия ден беше експото. Отново ранно ставане. Трябваше да подготвим щанда ни. Бяхме готови навреме. Изборът ни за хотел беше съобразен с него. Събитието беше на 10 минути пеш от хотела.

Отидохме навреме и заредихме щанда си. Както винаги бяхме на ниво. Имахме дори таблет със заредени снимки и видеа от МУ. През целият ден имахме много срещи с родители, учители и кандидат студенти. Тази година организаторите ни бяха позиционирали на централни места и това имаше своите предимства.

Направихме повече от 40 срещи за целия ден. Това си беше много натоварващо, но и много приятно. Неделя беше ден за почивка. Насладихме се на красотите на Токио.

Невероятно бе да наблюдаваш как въпреки урбанизацията на града са помислили за зелени площи, водни каскади и пеещи фонтани. Една феерия на съвременна градска среда, зеленина и чистота, издаваща традиции, но и архитектурно новаторство. Разходка с лодка, пазаруване на подаръци за близките и, разбира се, опитване на някои японски ястия бяха част от преживяването.

Бяхме се потопили в токийската атмосфера и денят ни мина неусетно.

Оставаше още един ден и една важна среща. Посещение на Университета Китасато. Нямахме много информация преди срещата. Избягвам вече предварителни подготовки. Знаех само, че имат медицински факултет и обучават медицински сестри. Връзката ни беше направена от посолството благодарение на проф. Сугахара, която през 80-те години завършва в България висшето си образование. Нашите дипломати ни посрещнаха и заедно отидохме в един от кампусите на университета. Шефката на международния отдел ни приветства топло, разказа ни историята на основателя на университета, докато ни показваше музея. Започнаха да се разкриват постепенно непознатите вълшебни истории на Китасато.

Проф. Шибасабуро Китасато е бил номиниран за Нобелова награда за Медицина и Физиология през 1901 г. Едно странно развитие на обстоятелствата довежда до наградата за неговият партньор Емил Фон Бехринг за откритието на дифтерейният антитоксин, но не и за него. Да се стигне обаче до този момент Китасато специализира и работи с Роберт Кох в Берлин от 1885 г. до 1891 г.

Да, точно така, бащата на микробиологията. Тогава младият японец и заедно с Бехринг да създаде серум против него. Успешно доказват теорията за пасивния имунитет.

След завръщането си в Япония през 1891 г., Шибасабуро Китасато създава изследователски институт като един от първоначалните му партньори е Август Фон Васерман. Да, да, същият Васерман. Тогава успяват да докажат, как с мъртви култури от тетанус може да се създаде ваксина. Участва в изолирането на бубонната чума в Хонг Конг.

През 1914 г. основава изследователския институт "Китасато" като се отделя от инфекциозния институт към кралския университет в Токио. Работи там до края на живота си.

Множество са престижните награди и титли, които получава през своята кариера - първи президент на японската медицинска асоциация, декан на медицински факултет, получава титлата Барон и др. Почива през 1931 г.

Като признание за неговата личност и принос за развитието на японската нация през 2024 г. излиза в обръщение банкнота от 1000 йени с неговия лик.

Дори не подозирах какво се крие зад името на Китасато. Понякога историите в медицината ми изглеждат толкова далечни и непознати. Сякаш са създадени от един добър сценарист и режисьор, а аз съм само един зрител, четейки за трудностите, през които са преминали толкова много учени и откриватели.

Огромно неразбиране и недоверчивост от колегите е имало, че дори е сложно да бъде описано. Новостите в медицината много често са били посрещани на нож от медицинската общност. Медицината е консервативна и до днес. Откритията бавно си проправят път към обществото. Понякога са минавали десетилетия докато бъде оценена значимостта на едно откритие. Ето защо и Нобеловите награди понякога се получават десетилетия след научното откритие.

Такава е и историята на Университета на Китасато. Неуспешен и неоценен е приносът му през 1901 г. Университетът дочаква своя Нобелов лауреат за Медицина и Физиология.

Проф. Сатоши Омура получава Нобеловата си награда за откриването на молекулата на Ивермектина. Да, да същият Ивермектин, който ни препоръчваха и през отминалата КОВИД пандемия. Създаден да ни лекува от някой паразити и променил медицината толкова много. Целият професионален път на проф. Омура е свързан с Китасато групата. Бил е лектор и гост професор в много други университети в САЩ и Япония.

Обикаляйки музея на Китасато виждахме истинската и автентична история на медицината от последните 130 години. Приятелството с Роберт Кох, микроскопите им, техните записки. Неща, носещи неописуемо вълнение и изживяване за всеки един лекар, докоснал се до този университет.

Обиколката ни приключи със снимка на бъдещата банкнота от 1000 йени с лика на Китасато.

Време беше за разговорите и преговорите за партньорски договор между МУ-Плевен и Университета на Китасато. Посрещна ни Ректорът на висшето училище. Беше усмихната и позитивна дама, която по професия е медицинска сестра. Разположиха ни на една голяма кръгла маса за заседания. Започнахме разговора с представяне на университетите ни.

Още в началото правеше впечатление подобната ни структура. Няколко факултета, медицински колеж и изследователски институт. Започнахме да се питаме за образователните ни приоритети и тук излезе първото сходство.

И двете висши училища практикуват Проблемно базирано обучение/ПБО/. При нас беше започнало още преди 25 години. Бях от първите студенти, обучавани по този метод. Домакините ни организират всяка година обучения за чуждестранни студенти чрез ПБО. Надяваме се следващата година да поканят и наши колеги.

Втората обща тема сякаш много естествено дойде - Концепция за единно здраве, която и при тях навлиза все по-широко. Те имат Факултет по Ветеринарна медицина и обществено здраве.

Обясних им за спечеленото финансиране към Министерството ни на регионалното развитие/МРРБ/. И тук, разбира се, споменах за телемедицината и връзката с общинските болници за консултация на пациентите. Ново сходство. Те в момента искат да изграждат такъв подход с по-малки болници около Токио. Невероятно! Разговорът се водеше толкова леко и преводът, който правеше г-н Николаев не се усещаше като забавяне.

Ректорът ме попита дали имаме симулационен център по минимално инвазивна хирургия, защото те нямат. И тук разказах за ТЕЛЕЦ и получената акредитация от Американския колеж по хирургия. Нова реална възможност за сътрудничество, в което техни преподаватели да бъдат обучавани от нас.

В болницата имат роботизирана система Да Винчи. Приключихме с обещание за договор и начален обмен на преподаватели и студенти. Тъкмо се бях успокоил, че важната част приключи и дори нямах представа какво ни очаква.

Началникът на международния отдел внесе една стара книга. Обясни ни, че всеки гост се подписва в нея от повече от век. Развълнувано започна да ни обяснява колко важна за тях е днешната дата - 17 юни. Бяха доста емоционални, защото на днешната дата преди 116 години ги е посетил Роберт Кох и остава в Япония повече от 2 месеца.

Отгръщайки на първите страници ни показа и неговия подпис на 17.06.1908 г. Спомних си снимката от музея на Китасато и Кох.

Останах без думи. Как се отговаря на такова събитие? Дори ми беше трудно да намеря думи. Те знаеха предварително за важната дата.

Винаги съм вярвал в подадените сигнали от съдбата. Доверявал съм ѝ се. Вярвам, че това няма да е последното ми посещение в Токио и Университета в Китасато!“.

Пътеписът е написан от проф. д-р Добромир Димитров, д.м. – ректор на Медицински университет – Плевен, по време на завръщането му от Япония на 18 юни 2024 г.

Събитията са действителни и се случват в периода 14 – 17-ти юни 2024 г.