За реалните граници на изкуствения интелект и за думичката, която ще бъде често експлоатирана от т.нар. нърдове, което ще се случи в началото на следващата година – тази тема избра проф. д-р Милен Балтов за седмичната си рубрика „Икономистът говори“ по Дарик Югоизток. Той отправи и предизвикателство към новите български предприемачи, които могат да се възползват от възможностите и през следващата година да застанат на челно място с иновации. Такива ще са много необходими с навлизането на новите супер компютри, които ще създадат и сериозни трудности.

„Ключовата дума още през януари 2025 ще бъде Дейвид Блекуел - математик и голям автор в теорията на  игрите, известен е като първият афроамериканец член на Националната академия на науките на САЩ. Сега обаче това, с което ще стане истински известен е това, което ще пусне NVidia. Това е специален чип, който ще бъде полупроводник, фокусиран към високата производителност, поддържаща изкуственият интелект. На база на този чип предстои значително разрастване на фабриките за изкуствен интелект или иначе казано – центрове за данни. За разлика от досегашните, в тях ще бъде концентрирана преработката на информация и натрупването й, базирани на въпросните сървъри. Nvidia със сигурност няма да се смали в момента пазарната й капитализация възлиза на 3 трилиона долара, но въпросът е дали наистина пазарът ще отговори на това очакване. Защото се очаква пазара да нарасне със 75% на този вид сървъри, които поддържат такава висока производителност за изкуствения интелект“, коментира проф. д-р Милен Балтов.

По думите му инвестициите за научно развойна дейност в момента са много големи, но от друга страна сме на ръба на световна икономическа криза, а изкуствения интелект, подобно на мозъка се храни с много енергия.

„Като казвам много, това е наистина много. Само бъдещите супер фабрики за изкуствен интелект се очаква да консумират от 100 до 200 мега ват часа енергия, а някои от тях да консумират от 300 до 500 MW часа енергия. За сравнение, в момента съществуващите два блока на АЕЦ „Козлодуй“ могат максимално да достигнат до 1000 mw, ако разбира се работят и двата. Тоест с максимален капацитет те могат да хранят до пет подобни фабрики.  От друга страна до 2026 г. общата консумация се очаква до достигне до 1000 теравата или 1000 блока от АЕЦ Козлодуй за нуждите на цялото потребление на електричество на Япония“, обясни икономистът.

Прогнозата му е, че предизвикателството в следващите години ще бъде не толкова производството на електроенергия, колкото мрежата, която трябва да осигури това електричество. „Друга тема, която ще бъде те първа отворена е за охлаждането на тези мегацентрове за производство на данни. Ако се намери решение за микрореактори, в които е бъдещето, и ако водата за тяхното охлаждане може да бъде използвана и за нещо друго, то това означава, че се отваря ниша за нови интелигентни решения, които могат да дойдат и от България“, счита проф. д-р Милен Балтов.

Цялата тема, чуйте в звуковия файл: