Когато си купувате кола, разглеждате няколко оферти и избирате най-добрата. Когато държавата си купува влакове или хеликоптери, невинаги действа така. Понякога тя получава само една оферта и я приема, независимо каква е. Може да е липса на интерес от бизнеса, а може да е и „елементарна корупция“, пише „Свободна точка“ в свой материал.

Една трета от парите за обществени поръчки се харчат на практика без състезание.

Това показват данните в СИГМА – нова правителствената платформа за прозрачност на обществените поръчки. Тя беше представена преди дни и включва информация, която и досега беше публична на сайта на Регистъра на обществените поръчки.

Целта ѝ, казва правителството, е да представя информацията по по-достъпен начин. А в бъдеще да свърже тези данни с информацията в други публични регистри и така да позволи по-добър контрол.

Още в началото научихме от платформата колко пари се харчат за обществените поръчки, за които има само един кандидат.

Става дума за 31,7% от парите. Или 16,4 млрд. евро от общо похарчени 51,7 млрд. от март 2020 г. досега, показват данните.

Това на практика значи, че една трета от парите отиват при фирми, които не са имали никаква конкуренция, каза Адриан Николов, старши икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ).

„Това е проблем, защото означава, че данъкоплатецът най-вероятно получава по-малко за парите, които харчи, и че не получава най-доброто качество, което би могъл да получи. И това е ако допуснем, че става дума за честен конкурс, а не за корупционен“, каза Николов пред Свободна точка.

Дори когато изпълнителите са държавни дружества, липсата на конкуренция е проблем по същите причини, добави икономистът.

Сред най-големите поръчки с един кандидат има такива за железопътни превози, за строителство на пътища, за доставка на влакове и хеликоптери.

Част от процедурите са с пряко договаряне – тоест не са събирани оферти от различни изпълнители. Законът допуска това при определени случаи. Например когато има неотложност, когато една процедура вече се е провалила, когато само един изпълнител може да изпълни дейността. Други процедури са отворени за участие от всички желаещи, но е постъпила само по една оферта.

Най-голямата поръчка само с един кандидат е за изпълнител на железопътни превози на пътници по договор за 980 млн. евро. Единствен кандидат е държавната „БДЖ – Пътнически превози“, която печели. В условията на поръчката, която е за Западен регион, е заложено изискването изпълнителят да има опит. За другите два региона – Северен и Южен – такова изискване няма, конкурент на БДЖ е „Ивкони експрес“ и тя печели.

Държавното дружество „Автомагистрали“ получава през 2020 г. договор за модернизация на пет участъка от път Е-79 от Видин до Ботевград за 461 млн. евро. По информация на „Капитал“ част от дейностите се изпълняват от частни фирми. Това е практиката на т.нар. инхаус договори, при които държавата възлага на държавно дружество да извърши определена дейност, а то я превъзлага.

С пряко договаряне са сключени договори с:

  • Областната дирекция на МВР (ОДМВР) във Враца за охрана на ядрените съоръжения на „АЕЦ Козлодуй“ за близо 90 млн. евро;
  • „Електрохолд България“ за предоставяне на финансови услуги за „Електроразпределителни мрежи Запад“ за близо 82 млн. евро;
  • Печатницата на БНБ за отпечатване на акцизни бандероли за тютюневи изделия и за алкохол за близо 79 млн. евро;
  • Италианската компания „Леонардо“ за доставка на медицински хеликоптери за близо 77 млн. евро.

Сред най-големите открити поръчки, където оферта е подал само един кандидат, са:

  • За доставка на влакове за метрото на София за 71 млн. евро с консорциум с участието на чешката фирма „Шкода“;
  • За ремонт на складови бази на Държавния резерв за 70 млн. евро с „ГБС – Инфраструктурно строителство“;
  • За доставка на влакове за метрото за 68,8 млн. евро с консорциум с участието на австрийската фирма „Сименс“;
  • За доставка на влакове за метрото за 68,5 млн. евро с консорциум с участието на чешката фирма „Шкода“.

Извън списъка с 10-те най-големи поръчки с по един кандидат има и други примери.

АЕЦ „Козлодуй“ има 41 договора за близо 230 млн. евро с „Атоменергоремонт“. Повечето са сключени след процедура, при която само тази фирма е била поканена – тоест е била единствен кандидат. Това включва и два от трийсетте най-големи договора с един кандидат – един за 47 млн. евро и един за 43 млн. евро.

„Атоменергоремонт“ е фирма, свързвана в журналистически разследвания с енергийния бизнесмен Христо Ковачки. Той не е собственик на фирмата по документи и отрича да я контролира.

Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е сключила два големи договора за доставка на мантинели с фирма „Юпитер 5“, за които тя е била единствен кандидат – един за над 52 млн. евро и един за близо 40 млн. евро. Фирмата има и други договори с АПИ.

Самото правителство посочва един от проблемите – „една оферта означава липса на ценова конкуренция“, пише в самата платформа СИГМА.

„Когато няма конкуренция, държавата е ощетена“, каза пред Нова телевизия в неделя министърът на иновациите Иван Василев.

Това е факт дори когато конкурсите са честни, но няма интерес от страна на бизнеса. Но има и случаи, при които участието само на една фирма в конкурса е резултат от условията, които са заложени целенасочено.

„Има стотици примери, част от които излизат и в медиите, за конкурси, които се правят целенасочено за един кандидат, за една фирма, която да отговаря на условията. Тогава никой друг не би могъл да се яви дори и да иска“, казва икономистът Адриан Николов.

„В тези случаи става въпрос за елементарна, базова корупция“, добавя той.

Проучване на Агенцията за обществените поръчки сред представители на бизнеса очертава няколко фактора, които според анкетираните са водещи при пазара на обществени поръчки на национално ниво: наличие на „чадър“ над определени фирми, политическа нестабилност, неефективен контрол на институциите.

Доклад на Световната банка за публичните финанси на България от 2023 г. посочва, че броят на кандидатите, участващи в обществени поръчки, е ключов фактор за спестяване на публични средства.

Експертите на организацията са анализирали обществените поръчки в периода между 2007 и 2022 г. По техни изчисления ако броят на търговете, в които участват само един или двама кандидати, бъде намален с 60% и вместо това се включат поне трима (до шестима), могат да се спестят около 580 млн. лева или 2,37 процента от общата стойност на поръчките за периода.

„Като се има предвид, че единичните оферти са най-голямата група в общия брой възложени поръчки и втората по големина група по отношение на общата стойност на поръчките, работата по стратегии за ограничаването им би била много ефикасен път към по-големи икономии“, пише в доклада.

Според икономиста Адриан Николов е добре да се работи за намаляване на дела на обществените поръчки, при които има само един кандидат.

„Разбира се, той няма да бъде сведен до нула, защото България е относително малък пазар. Но намаляването му определено ще е добра цел“, която може да доведе до „спестяване на публични разходи“, каза още той.