На 5 ноември 2025 година, в открито съдебно заседание, Районен съд – Монтана взе мярка за неотклонение „домашен арест“по отношение на 31-годишния Н. Д. Л., обвиняем за извършени блудствени действия чрез употреба на сила и на заплашване.

Пред Районен съд – Монтана делото е образувано по внесено от Районна прокуратура – Монтана искане за вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Спрямо Н. Д. Л. е повдигнато обвинение за това, че на 2 ноември 2025 г., около 15:20 ч., в частен дом в с. Громшин, община Бойчиновци, извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на 51-годишна жена, като употребил сила и я заплашил. Деянието, извършено от Н. Д. Л., е престъпление по смисъла на чл. 150, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Н. Д. Л. е осъждан за тежки умишлени престъпления от общ характер, включително и за грабеж.

Пред съда защитата на обвиняемия заяви, че съществуват две гледни точки – на обвиняемия и на пострадалата, а много от въпросите по основния факт остават неясни, тъй като според обясненията на Н. Д. Л. случилото се между тях е изцяло с нейно съгласието и по нейна инициатива.

В съдебната зала Н. Д. Л. – с начално образование, работещ, осъждан, не се признава за виновен, заяви, че жената сама му е направила предложение срещу заплащане, което е приел и помоли за по-лека мярка, за да е със семейството си.

След като се запозна с всички доказателства по делото и изслуша прокурора, обвиняемия и неговата защита, съдът обяви, че може да се направи обосновано предположение, че Н. Д. Л. е извършил тежко умишлено престъпление, за което законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 8 години. Според съдебния състав не са налице доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление – в настоящето производство не се коментира дали обвиняемият е виновен по повдигнатото му обвинение, а се обсъжда дали са налице условията за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, като при липсата на такива се взема по-лека такава. В конкретния случай, предвид съдимостта, социалния и семейния статус на обвиняемия, първоинстанционният съд е приел за необходимо да бъде взета следващата по степен мярка за неотклонение, а именно „домашен арест“.

Поради това Районен съд – Монтана не уважи искането на Районна прокуратура – Монтана за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Н. Д. Л., а взе мярка за неотклонение „домашен арест“, която се състои в забрана да напуска имота, където живее, без разрешение на съответния орган, като спазването на забраната се контролира чрез средство за електронно наблюдение и от органите на Районно управление (РУ) – Монтана.

Определението на Районен съд – Монтана подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред Окръжен съд – Монтана в тридневен срок.