Политологът Татяна Буруджиева бе гост в предаването „Денят на Дарик“, където коментира актуалната политическа обстановка в страната в навечерието на предсрочните парламентарни избори. В разговора тя анализира последните социологически данни, включително прогнозите за представянето на формацията около Румен Радев, и оцени доколко е реалистично постигането на самостоятелно мнозинство. Буруджиева обърна внимание и на ключовата роля на избирателната активност, възможните коалиционни формули между основните политически сили, както и на трудностите при съставянето на стабилно правителство. Според нея, въпреки очакваното ясно първо място, политическата ситуация остава сложна и ще изисква компромиси и нов тип политическо поведение.

„Дори да приемам, че темпът на нарастване е този като разликата между предишното изследване на „Маркет ЛИНКС“ – повече от 10%, минали са повече от 2 седмици, а в случая има само 2–3 дни, така че много трудно можем да кажем, че ще имаме партия на първо място, която ще вземе първото място и ще има пълно мнозинство. По-скоро ясно е кой ще бъде първата политическа сила в следващия парламент и това беше ясно от самото начало, независимо от различните агенции, дори вътре в едни и същи агенции, както виждаме при „Маркет ЛИНКС“, но се запазва тенденцията, която също беше отбелязана от всички агенции – че ще трябва да се върви към коалиционно правителство“, заяви Татяна Буруджиева.

„Според мен е повече от сигурно, че парламентът ще започне бързо да работи, но правителство много трудно ще се състави. Тук е много важно каква точно формула ще предложат от „Прогресивна България“. Защото, виждате, от това, което изкараха буквално като червени линии през цялата кампания, „Продължаваме промяната“, особено през позициите на техния лидер Асен Василев, там имате две много дълбоки различия, които не виждам как ще бъдат преодолени. Защото те не могат – няма такива доказателства, които да се съберат и да се покажат, че е нещо друго. Едната е по повод на Русия и отношението към нея. Виждаме, че все повече се раздалечават позициите между „Прогресивна България“ и „Продължаваме промяната“ в това отношение… И втората разлика между тези две партии е разликата в, как да кажа, не толкова в евроатлантическата ориентация или европейското бъдеще на България, колкото в желанието всеки да бъде… всеки да получи името или емблемата, че той е водещият в промените в България, в борбата с корупцията, в смяната на модела, в съдебната реформа, във всички тези неща, които се движат отначало за възникване на „Продължаваме промяната“, но всъщност в голяма степен идеята за промяната сега се олицетворява от „Прогресивна България“, коментира Татяна Буруджиева.

„Трудността пък при ГЕРБ не произтича от различните политики. Те включително са на едни позиции за данъчна система, т.е. за конкретни политики там много по-трудно е да открием съществени разлики. Там проблемът е по-скоро символичен. Проблемът е от начертания конфликт от 9 години между лидерите на двете партии. Загърбването на един такъв конфликт е възможно, пак казвам, единствено с много специфичен формат на управление“, каза Татяна Буруджиева.

„В мрежите не съществуват информации само за купуване на гласове и за други възможности да се постигне един или друг резултат – дали в комисии, дали през машините, дали през нещо друго. Т.е. всичките тези „ала-бала“ като че ли са по-важни, отколкото това, което прави МВР за купения вот, а те правят непрекъснато усилие в това отношение. Но единственият добър резултат от всичко това е, че българинът най-накрая ще разбере, че купеният вот не е определящ за резултатите на изборите. Че, първо, може да има много и много по-различни и много по-масирани зловредни действия по време на изборния ден и след това при отчитане на резултатите. И второ – че само активността може да се пребори с всички такива зловредни практики за намеса във волята на избирателя“, заяви още тя.

„Ако е 45% активността, има възможност да влезе шести субект поне. Един, ако са много близо, никой не може да каже, защото те са в рамките на грешката. Не можем да кажем точно – две-три са партиите, които имат някакви шансове в свое отношение и които трудно могат да бъдат изчислени на база на социологическите данни. Това е едното, което означава много по-малко народни представители, защото първата политическа сила на практика е най-ощетена при влизане на следваща формация. Хората това го видяха директно, когато влезе „Величие“ – колко депутати бяха взети от първия, от втория, от третия, за да може да се конструира тяхната парламентарна група. Така че има значение. Активността – колкото е по-висока, толкова по-сигурно е, че ще имаме по-малък брой партии вътре в парламента. Тя се отразява зле на партиите, които имат по-ниска подкрепа, защото дори да си вдигнат реално резултата, т.е. дори да гласуват номинално повече хора за тях, може да се окаже, че като процент е с много по-нисък резултат. Това виждаме при партиите на 3, 4 и 5 място, които в момента се дават.“

„Истината е, че една по-висока активност, която тази картина ще ни покаже, която виждаме в социологическите данни, на практика говори за това, че са спрели разрушителните процеси в партийната система. Там имаме няколко субекта, които са се стабилизирали. Единственото нещо, което трябва да видим, е доколко новият политически субект ще удържи своето първо място – вече като формирана партия, вече като участник в управление или пък в следващите избори. И доколко това няма да е, както сме наблюдавали при други партии – идват с гръм и трясък и след това също така си отиват пак с гръм и трясък, вместо тихичко, кротко и полека, дето се казва, да се развалят. Бързо се развалят“, коментира Буруджиева.

„Има достатъчно избиратели, които вляво не се чувстват представени, които нямат партията, за която да гласуват. Така че това е нещото, което в голяма степен поддържаше БСП като парламентарна партия – липсата на ясна, сериозна, отчетлива конкуренция вляво. Вдясно виждате и в центъра колко конкуренция винаги е имало през тези години, докато вляво това е щастливо обстоятелство за процесите, които се случваха в БСП през всичките тези години и които всъщност разградиха тази партия“, каза Татяна Буруджиева.

„Ако не влезе в парламента, тя има два пътя. Единият е да се роди нещо истински ново вляво на този голям терен, който се случва. Или БСП да се замисли как се организира да функционира като партия, която да отговори на очакванията и да защити интересите точно на левите хора, а не просто на социално слаби или маргинализирани общности, защото лявата идея – тя не е за хората, които не допринасят за обществото. Лявата идея винаги е била на хората, които са двигатели в едно общество“, коментира политологът.

На въпрос какво се случва с „Величие“, МЕЧ, ИТН, АПС, Буруджиева отговори, че това са партии, които нямат стратегическата цел да предлагат конкретни политики, които да се развиват в десетилетията напред.

„Това са партии ситуативни. Те се раждат заради ситуацията и докато имаме такава ситуация на тежко противопоставяне, на персонална непоносимост при по-големите партии, на зацикляне ден след ден в абсолютно неплодотворни дебати и нерешаване на основните проблеми на хората, ще има хранителна среда за такива партии. Защото те се хранят от гнева на хората, че не се решават техните проблеми“, заяви Татяна Буруджиева пред Божидар Русев.

Вижте цялото интервю на политолога Татяна Буруджиева пред Божидар Русев в прикачения материал!