Руският президент Владимир Путин предупреди Запада срещу ескалация на войната в Украйна, заявявайки, че Москва е готова да използва „всички оръжия“ от своя арсенал – включително ядрени – ако руският ексклав Калининград бъде подложен на нападение.

По време на изказването си в четвъртък пред дискусионния клуб „Валдай“ в Москва руският лидер заяви, че няма планове да напада европейска държава, но е готов да отговори на западна агресия, ако това се наложи. Той направи препратка към руската територия, разположена между страните от НАТО Полша и Литва, пише BBC.

Предупреждението му идва след неотдавнашни военни учения на НАТО в близост до Калининград, които Алиансът определи като отбранителни и насочени към укрепване на възпирането. Ученията предизвикаха сериозна тревога в Москва, която в края на септември предупреди, че ще предприеме ответни действия, ако НАТО се опита да блокира ексклава по въздух или море.

„Ученията в Балтийско море, които следват едно след друго... След това опитите да бъдат задържани нашите кораби и плавателни съдове. Всичко това е ескалация. А след това започнахме да чуваме изявления относно Калининградска област“, каза Путин.

„Ако се стигне до пряка атака срещу Руската федерация, в този случай срещу Калининград и евентуално срещу някои други територии, разбира се, въпросът за използването на всички оръжия в арсенала на нашата страна неизбежно и неминуемо ще излезе на дневен ред. Това е неизбежно“, предупреди той.

НАТО, няколко европейски държави и Великобритания обвиняват Русия, че води хибридна война срещу тях, включително чрез кибератаки, саботажи и опити за шпионаж, целящи да отслабят подкрепата им за Украйна.

Войната на Русия в Украйна, определяна от Москва като „специална военна операция“, вече навлиза в петата си година. Путин обаче не показва признаци, че възнамерява да забави офанзивата. Вместо това Русия засили ударите по енергийната инфраструктура на Украйна и по столицата Киев в навечерието на очаквана изключително студена зима.

Неотдавнашните украински атаки с дронове срещу руски петролни рафинерии обаче доведоха до широко разпространен недостиг на гориво, разрушавайки представата, че последиците от конфликта са далеч от ежедневието на обикновените руснаци.

В големите градове бяха наблюдавани дълги опашки от автомобили пред бензиностанциите, а ударите по най-големите руски онлайн търговци допълнително увеличиха натиска върху и без това затруднената военновременна икономика.

Украинският президент Володимир Зеленски редовно определя украинските удари с дронове дълбоко в руска територия като „санкции с голям обсег“, чиято цел е да намалят приходите на Русия, нейния военен капацитет и да принудят Кремъл да започне преговори.

В речта си в четвъртък пред преподаватели и експерти по външна политика и международни отношения Путин призна, че украинските удари оказват влияние върху руската икономика. По думите му те са стрували на Русия 1% от брутния вътрешен продукт (БВП), а украинските военни действия в Черно море са довели до унищожаването на над 100 руски кораба.

Путин обаче даде да се разбере, че това не го е разколебало.

„В Черно море – това е бойна зона. Ние нанасяхме удари по военни кораби и плавателни съдове, превозващи военни товари, и почти никога не сме допускали грешка. През цялото това време те [Украйна] са извадили от строя над 100 наши кораба. Е, ние започнахме да отвръщаме и сега от всички страни ни заливат с призиви: „О, моля ви, спрете да правите това“, каза Путин.

„Същото се случва и с нашите петролни рафинерии. Те [Украйна] открито заявиха, че целта им е да нанесат щети на нашата икономика. Успяха ли? Частично – по наши оценки загубихме около 1% от БВП. И това беше направено умишлено – все пак това са цивилни цели. Е, те получиха огледален отговор“, добави Путин, като не спомена, че именно Москва започна пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.

Признанието на Путин за икономическите последици дойде само ден след като той заяви пред новоизбраните депутати в Държавната дума – долната камара на руския парламент, на изборите за която подкрепящата Путин партия „Единна Русия“ очаквано запази мнозинството си – че руската икономика е стабилна.

Възползвайки се от възможността да отправи критики към Украйна, руският президент в сряда осмя зависимостта на Киев от финансовата помощ на западните му съюзници.

„Грешките, особено сега, са абсолютно недопустими“, предупреди той депутатите. „За разлика от някои, и няма да посочваме с пръст, Русия не може да тича по света и да се унижава, като проси подаяния с протегната ръка“, каза той.

„Първо, защото, както вече казах, това е унизително. Второ, никой няма да ни даде нищо и ние много добре знаем това. И трето, и най-важното – ние нямаме нужда от това. Финансовата система и икономиката на Русия са защитени“, продължи той.

Макар през последните седмици да дава сигнали, че не възнамерява да се оттегли от войната в Украйна, Путин заяви също, че би предпочел конфликтът да приключи чрез преговори.

Преди изборите Путин заяви, че резултатите ще покажат, че руснаците са обединени около армията и нейните цели. Независимият социологически център „Левада“ обаче установи в проучване през август, че 59% от руснаците подкрепят преминаването към мирни преговори.

В пореден знак, че Путин не планира да забавя „специалната военна операция“, бюджетни документи, прегледани от Reuters, показват, че Русия планира да похарчи 17,1 трилиона рубли (205,112 милиарда долара) за отбрана през 2027 г. Това е с около 27% повече от първоначално заложеното в бюджета и е най-високото ниво от началото на пълномащабното нахлуване в Украйна, предаде NOVA.