Президентът на Русия Владимир Путин определи атаката на Киев по Курската област като опит на Украйна да заеме по-добра позиция при евентуални мирни преговори. Дали обаче Москва изобщо би седнала на масата за дискусии за мир остава неясно. На този фон Италия и Швейцария призоваха Кремъл да участва в планираната втора мирна конференция, подобна на тази, която се проведе в Швейцария в началото на лятото.
Миналия вторник украинските сили пробиха руската граница и навлязоха в някои западни части на руската Курска област - изненадваща атака, която разкри слабостта на руската гранична отбрана в района.
Путин от своя страна постави въпроса какви преговори изобщо могат да се водят с враг, когото обвини, че обстрелва безразборно руски цивилни граждани и ядрени съоръжения.
"Основната задача, разбира се, е на министерството на отбраната да изтласка, да изхвърли врага от нашите територии", каза Путин и добави, че руските сили ускоряват напредването си по останалата част от главния фронт с дължина 1000 км.
Въпреки на пръв поглед малкия шанс за сядане на масата за преговори, Рим и Берн припомнят резултатите от първата мирна среща на върха, на която бяха отправени призиви за гарантиране на ядрена и продоволствена сигурност, както и незабавно освобождаване на всички военнопленници и връщане на депортирани украински непълнолетни и цивилни.
От началото на украинската офанзива само в Курска област 121 000 души вече са напуснали или са били евакуирани, а други 59 000 са в процес на евакуация. В руската Белгородска област, която граничи с Курск, също бяха евакуирани хиляди цивилни.
Друго притеснение на анализаторите по посока на постигането на мир чрез дипломация, са президентските избори в САЩ през ноември. Шансовете на републиканеца Доналд Тръмп са големи, а Зеленски вече изрази опасения, че милиардерът може да отслаби помощта за Киев и да затопли връзките с Путин.
