Ръководството и експертен екип на „Проучване и добив на нефт и газ” АД информира Дарик, че на 09.12.2024 г. на интернет страницата на Министерство на финансите е публикуван проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г.

Предложеният проект предвижда изменения в Закона за подземните богатства, които  пряко и непосредствено ще окажат влияние върху дейността на дружеството - концесионер по 13 концесионни договора, чиято основната си дейност – добив на нефт и природен газ се извършва в района на Област Плевен.

Предвидено е данъкът от 8 % да се начислява върху една напълно икономически и пазарно необоснована данъчна основа по отношение на фиксираните в Проекта цени на нефт и природен газ. При така определените стойности на единица за нефт и природен газ спрямо реалните пазарни цени на продуктите, данъкът реално ще бъде с 30% по-висок.

Тези стойности не са пазарно определени и за тях не е направен икономически анализ. Предложената стойност на единица – 1322 лв.т. е значително по-висока от пазарната цена на нефта за цялата 2024 г. с около 30%. В закона не е предвиден и механизъм, например на шестмесечен период за актуализация на стойността на единица нефт.

За нефта е предвидена стойност от 1322 лв./т, което е еквивалентно на 100 долара за барел сорт Brent. Към момента цената за барел Brent се котира в границите на 70-75 долара/барел. За периода януари – ноември 2024 г. средната цена на нефта сорт Brent е 81,69 долара/барел. Данните за актуалните цени се отнасят за сорт Brent DTD FOB по данни на Platts/S&P Global Commodity Insights.

По отношение на предложената стойност за единица природен газ предложението е абсурдно. Вероятно е допусната грешка, тъй като цената се определя на 1000 м3, а не на 1 м3.

В законопроекта цената, с която трябва да се изчисли данъчната основа на добитите количества природен газ е в размер на 1112 лв./м3. Тази цена е 1362 пъти по-висока от цената на КЕВР, което налага извода, че е допусната техническа грешка. Цената трябва да е за 1000 м3, а не за 1 м3.

Но дори и така, предлаганата единица в размер на 1112 лв./ м3, тази ставка на данъка е с 38 % по-висока от средната за 2024 г. цена, определена от КЕВР, по която общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, като средната цена за цялата 2024г. е в размер на 64.04 лв.

С Проекта се прави предложение за въвеждане на данък върху подземните богатства, като се получава „двойно облагане“ върху приходите от добива на подземни богатства, тъй като задължението за плащане на концесионно възнаграждение остава.

При досегашната уредба концесионните плащания при добива на нефт и газ в България се изравняват със средните нива за Европа и не се налага да бъдат увеличавани или въвеждане на нов вид плащане данък върху добива.

Освен концесионно възнаграждение по 13-те концесионни договора, към момента, дружеството – концесионер извършва и следните разходи и плащания:  данък върху печалбата (корпоративен данък)  по ЗКПО; инвестиции – във връзка със задълженията за допроучването и разработването на находищата; заплати  и осигуровки  на 430 работника и служители;  акцизи; ДДС; местни данъци и такси и др.

С въвеждането на данъка върху подземните богатства се нарушава постигането на икономическото равновесие в баланса на концесията.

Съществува голяма вероятност да не бъде постигната с предложения проект посочената основна цел: постигане на актуално ниво на заплащане за правото за добив на подземни богатства на територията на страната, които са изключителна държавна собственост.

Напротив, новите условия могат да предизвикват преустановяване на експлоатацията на по-нископродуктивните находища, силно намаляване или отказ на нивото на инвестиции за действащите находища, както отказ от бъдещи дейности за търсене и проучване на подземни богатства. Като цяло законопроектът не насърчава увеличаване на добива на подземни богатства.

Пълния текст на становището на Ръководството на „Проучване и добив на нефт и газ” АД, може да видите по-долу:

Изх. № 53-00-572/10.12.2024г. ДО МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ На вниманието на: Дирекция „Бюджет“ [email protected] СТАНОВИЩЕ

От „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, с ЕИК 824033568, със седалище и адрес на управление гр. София – 1000, район Средец, ул. Стефан Караджа № 2

Относно: проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г., относно предвидените изменения в § 17 и § 18 на Закона за подземните богатства

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, Запознахме се с публикувания на 09.12.2024 г. на интернет страницата на Министерство на финансите проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. със срок за становища до 10.12.2024 г.

Предложеният проект относно предвидените изменения в § 17 и § 18 на Закона за подземните богатства пряко и непосредствено ще окажат влияние върху дейността на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, като дружеството се явява заинтересована страна по приложението на закона.

Бихме искали да Ви запознаем с нашето становище и възражения по проекта на нормативен акт: „Проучване и добив на нефт и газ“ ЕАД е създадено през 1991 г. въз основа на Разпореждане № 23/23.09.1991 г. на Министерския съвет на Република България, постановено на основание чл. 1, ал. 2 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество (ДВ, бр. 55/1991 г.) и е правоприемник на Предприятието за добив на нефт и газ -Долни Дъбник и на основните геолого-проучвателни и научно–изследователски и производствени предприятия и обекти, поставили началото на българската нефтодобивна и газодобивна промишленост.

Дружеството има над 60 годишна история в търсенето, проучването и добив на нефт и газ в България. През дългогодишната си дейност дружеството е титуляр на разрешения за търсене и проучване на нефт и природен газ, в резултат на някои от които разрешения са регистрирани търговски открития, като е провеждало пълен комплекс от проучвателни дейности, съобразени с добрата международна практика в петролната индустрия.

Основният предмет на дейност на дружеството е търсене, проучване, добив и реализация на нефт и природен газ. Дружеството е водещо в България и осъществява дейности по търсене, проучване, разработка и експлоатация на нефтени и газови находища, добив на нефт, газов кондензат и природен газ.

Към настоящия момент „Проучване и добив на нефт и газ“ АД е концесионер по 13 концесионни договора за добив на суров нефт и/или природен газ, сключени с Държавата. 2 През периода на действие на концесионните договори сме изпълнявали стриктно задълженията си при определяне и изплащане на концесионните възнаграждения и винаги сме имали коректни, добросъвестни отношения с концедента и с общините, в които са разположени находищата на подземни богатства.

Дружеството изпълнява стриктно задълженията си към НАП и Агенция Митници. Компанията експлоатира действащи на територията на страната нефтени находища и осигурява около 500 работни места за висококвалифицирани инженери, геолози, геофизици, икономисти, специалисти и производствени кадри в нефтената индустрия. Дружеството е насочено и към сътрудничество с обучаващи се специализанти в петролната индустрия, както и с преподаватели от научните среди.

Изразяваме принципно несъгласие с предложените изменения на Закона за подземните богатства, предвидени в проекта на Закон за бюджета на Република България за 2025 г. 1. Липсва предварително изготвен анализ, който да изследва всички възможни последици от предлаганото въвеждане на данъка върху подземните богатства: икономическите последици за българските концесионери, социално-икономическите последици във връзка с наетите работници и служители; възможностите и планирането на инвестиции в дейностите по добив и разработването и допроучването на находищата на подземни богатства, и основно противоречия с действащите дългосрочни концесионни договори, сключени между Българската държава и концесионерите.

Съществува голяма вероятност да не бъде постигната с предложения проект посочената основна цел: постигане на актуално ниво на заплащане за правото за добив на подземни богатства на територията на страната, които са изключителна държавна собственост. Напротив новите условия могат да предизвикват преустановяване на експлоатацията на по-нископродуктивните находища, силно намаляване или отказ на нивото на инвестиции за действащите находища, както отказ от бъдещи дейности за търсене и проучване на подземни богатства.

Като цяло законопроектът не насърчава увеличаване на добива на подземни богатства. По отношение на добива на нефт и природен газ в Република България има следните специфики: - От сравнителни анализи е видно, че при досегашната уредба концесионните плащания при добива на нефт и газ в България се изравняват със средните нива за Европа и не се налага да бъдат увеличавани или въвеждане на нов вид плащане данък върху добива. 

-Разработването на находищата от нефт и природен газ в страната започва 50-70 години на миналия век. Половината от експлоатираните находища от дружеството са в края на своя експлоатационен живот, поради което експлоатационните разходи за находищата са много високи, като се повишава себестойността на добивания нефт и природен газ.

Въпреки високите експлоатационни разходи в находищата от нефт и природен газ дружеството продължава дейностите по допроучване на старите находища за осигуряване на рационално използване на земните недра. Съгласно чл. 87, ал. 2, т. 3 от ЗПБ рационалното използване на подземните богатства при търсенето, проучването, добива и първичната им преработка включва: оптимално изземване на запасите на подземни богатства при експлоатацията на находищата им.

По тази причина, въпреки високите експлоатационни разходи в находищата на нефт и природен газ, 3 дружеството продължава дейностите по допроучване и доразработване на старите находища за осигуряване на рационално ползване на земните недра. Въвеждането на допълнителен данък върху добива ще попречи на продължаването на експлоатацията на чувствителните към икономическите резултати находища;

- От дългогодишната практика на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД в петролната индустрия е установено, че при разработване на находищата след сключване на концесионен договор, възникват множество сложни и непланирани геоложки ситуации. След установяването им се променят цялостно плановете за разработка и експлоатация, както и финансовите оценки направени до момента. Тази геоложка несигурност и риск водят до колебания при оценката на ресурсите и запасите и съответно до невъзможност да бъдат достоверно оценени за целия концесионен период при предоставянето на концесията.

По тази причина във всички сключени концесионни договори е предвидено изработването на първоначален Цялостен план за разработване на находището, както и при необходимост разработване от концесионера и одобряване от концедента на актуализация на цялостния план за разработване на находището. - Във фирмената история на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД съществуват множество примери, при които се налага своевременна промяна на първоначалните условия, при които дадено находище на нефт и природен газ е било проучено и е била получена концесия за добив.

Анализирането на геоложките условия отнема време, финансови ресурси и никога не може да бъде напълно завършено, поради ограничеността от данни и труднодостъпните условия, в които се работи.

- Посочените факти сочат, че драстичното повишение на плащанията във връзка с добива на подземни богатства ще доведе до несигурност и невъзможност в предприятието да бъдат планирани инвестиции и да бъде подобрена ефективността на дейността.

- Не е направена оценка на ефекта от въвеждане на новите плащания върху отделните отрасли на добива на подземни богатства, както и на конкурентоспособността на предприятията. Поради различните способи при търсенето и проучването, както и различния краен продукт на промишлеността не е коректно, размерът на концесионните плащания да бъде определян по един и същи подход. Разходите по търсене и проучване на нефт и природен газ, както и по допроучване на находищата на нефт и природен газ са изключително високи в сравнение с други групи подземни богатства, което се определя от спецификата на тази група природни богатства, геоложките условия и методите на търсене, проучване и допроучване.

Конкретните ни възражения по предложените законови промени са следните:

1. От законопроекта не става ясно какви видове плащания се предвиждат за концесионерите. От една страна се въвежда данък върху добива на подземни богатства, който е някакъв вид подоходен данък, в същото време е запазено действието на чл. 61, чл. 62 от Закона за подземните богатства. Не са предвидени изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане, по отношение на лицата, които се предвижда да бъдат облагани с данък върху добива на подземни богатства. По този начин приходите от търговската дейност - добив на нефт и природен газ ще бъдат облагани с два подоходни данъка и задължени да плащат концесионно възнаграждение по сегашната нормативна уредба. За „Проучване и добив на нефт и газ“ АД въвеждането на задължение за плащане на данък върху подземните богатства наред с концесионните плащания, по предварителни изчисления, 4 плащанията за добива ще бъде в размер на около 17 % от приходи от продажба на нефт и природен газ. С въвеждането на допълнителната финансова тежест на данъка върху подземните богатства се получава „двойно облагане“ върху приходите от добива на подземни богатства. Освен фискални цели чрез данъците се постигат икономически и социални цели. С въвеждането на данъка върху подземните богатства се нарушава именно постигането на икономическото равновесие в баланса на концесията. Към момента, дружеството – концесионер извършва следните разходи:

 Задължение за концесионно плащане по 13 концесионни договора.

 Плащане на данък върху печалбата (корпоративен данък) по ЗКПО;

 Инвестиции – във връзка със задълженията за допроучването и разработването на 13 находища;

 Заплати и осигуровки на 430 работника и служители;

 За реализираните нефт и природен газ поддържаме данъчни складове и заплащаме акцизи по Закона за акцизите и данъчните складове;

 Задължения за плащане на ДДС;

 Задължения за плащане на местни данъци и такси.

Във връзка с политика на ЕС за Европейската зелена сделка и посигане на целите й ще се изискват действия от всички сектори на икономиката, включително инвестиране в екологичночисти технологии, декарбонизиране на енергийния сектор, гарантиране на по-добра енергийна ефективност на сградите и други. Данъкът и концесионните плащания са различни не само по своята същност, но и по икономическия ефект върху задължените лица. Концесионните плащания се изчисляват по Методика, с която се отчитат както приходите от добива на подземни богатства, така и разходите за концесионната дейност, която е свързана с редица задължения за концесионерите. Концесионните плащания се признават като разход за данъчни цели по реда на ЗКПО, за разлика от данъка върху добива на подземи богатства, за който в Законопроекта изрично е записано, че не се признава за данъчни цели (въвеждания нов чл. 64о от ЗПБ). Категорично възразяваме да бъде въведено едновременно задължение за плащане на концесионно възнаграждение и плащане на данък върху добива на подземни богатства, като законопроектът следва да бъде преработен.

2. Възразяваме срещу въведената данъчна основа в проекта по чл. 64д ЗПБ, а именно стойност за единица:

 За нефт – 1322 лв. т.;

 За природен газ – 1112 лв./м3 Предвидено е данъкът да се начислява върху една напълно икономически и пазарно необоснована данъчна основа по отношение на фиксираните в Проекта цени на нефт и природен газ (нов чл. 64д от ЗПБ).

5 Незаконосъобразно и икономически необосновано данъчната основа се изчислява върху добитото количество подземно богатство, без да се отчитат количествата за собствено потребление и технологичните загуби, които се реализират от добитите количества. Тези стойности не са пазарно определени и за тях не е направен икономически анализ.

Предложената стойност на единица – 1322 лв.т. е значително по-висока от пазарната цена на нефта за цялата 2024 г. В закона не е предвиден и механизъм, например на шестмесечен период за актуализация на стойността на единица нефт. За нефта е предвидена стойност от 1322 лв./т, което е еквивалентно на 100 долара за барел сорт Brent.

Към момента цената за барел Brent се котира в границите на 70-75 долара/барел. Фиксираната в Законопроекта стойност на нефта за изчисляване на данъчната основа е с 30 % над пазарната цената към днешна дата. През цялата 2024 година не е имало цена която да се приближава към заложената в Законопроекта цена от около 100 долара/барел. За периода януари – ноември 2024 г. средната цена на нефта сорт Brent е 81,69 долара/барел.

Данните за актуалните цени се отнасят за сорт Brent DTD FOB по данни на Platts/S&P Global Commodity Insights. По отношение на предложената стойност за единица природен газ, бихме искали да обърнем внимание, че предложението е абсурдно.

Вероятно е допусната грешка, тъй като цената се определя на 1000 м3 , а не на 1 м3 . Погрешно е определената единицата за изчисляване на данъчната основа по предложения нов чл. 64д, т.2 , като с предлага стойност за единица за природния газ-1112лв./м3. Мерната единица не следва да е лв./м3, а следва да е лв./1000м3.

Потреблението на природен газ, който се измерва от уредите в кубични метри, се преобразуват в киловатчасове и съответно и в мегаватчасове, като стандартно се използват калкулатори за превръщане по следния начин: 1 m³ ≈ 10,55 kWh ≈ 0,01055 MWh.

В предходни периоди, Комисията за енергийно и водно регулиране определяше пределни цени, на които обществения доставчик доставяше природен газ на крайни снабдители, като цената се определяше за 1000куб.м. Никога цената на газа не е била определяна за 1 куб.м.

В последствие настъпи промяна и цената на природния газ започна да се изчислява в енергийни единици, тогава както и понастоящем цената се определя от КЕВР в MWh. Съгласно последното Решение №Ц-29 от 01.12.2024 г. на КЕВР цената, по която общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия е в размер на 75,89 лв./MWh.

С Приложение към Решението е пояснено, че цените са утвърдени в лв./1000 м3 и изчислени в енергийни единици при коефициент на преобразуване 10,755 kWh/m3 или 0,010755 MWh/m3. Получената цена за 1 m3 природен газ, прилагайки коефициент на преобразуване 0,010755 MWh/m3 е в размер на 0,816197 лв. В законопроекта цената, с която трябва да се изчисли данъчната основа на добитите количества природен газ е в размер на 1112 лв./м3.

Тази цена е 1362 пъти по-висока от цената на КЕВР, което налага извода, че е допусната техническа грешка. Твърдим, че цената трябва да е за 1000 м3, а не за 1 м3. Но дори и така, предлаганата единица в чл. 64д, т. 2 в размер на 1112лв./ м3, тази ставка на данъка е с 38 % по-висока от средната за 2024 г. цена, определена от КЕВР, по която общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, като средната цена за цялата 2024г. е в размер на 64.04 лв.

В тази светлина, смятаме, че така предложената цена трябва да е доста по-ниска и да е за 1000м3. 6 При така определените стойности на единица за нефт и природен газ спрямо реалните пазарни цени на продуктите, данъкът реално ще бъде с 30% по-висок.

3. Бихме искали да посочим изрично, че „Проучване и добив на нефт и газ“ АД участва и е обложено със задължителната временна солидарна вноска, а именно като дружество извършващо дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, които внасят задължителна временна солидарна вноска за генерираните свръхпечалби, съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (Регламент (ЕС) 2022/1854), Проучване и добив на нефт и газ АД, е изчислявало и заплащало свръхпечалба, съответно за 2022 г. - 95538,16 лв. и за 2023 г.- 124595,90 лв.

В заключение, предлагаме да се преразгледа законопроекта в частта за определяне на данък върху добива на подземни богатства за групата природни богатства нефт и природен газ, като се разгледат посочените от нас мотиви. Изразяваме готовност да участваме в дискусия по предложените проекти на нормативни актове.

За Проучване и добив на нефт и газ АД:

Пламен Николов: Изпълнителен директор

Любомир Чакъров:  Изпълнителен директор