Политологът проф. Росен Стоянов бе гост в „Денят на Дарик“, където коментира предизборната кампания за президент, поведението на кандидатите и техните екипи, негативната политическа комуникация, ролята на инициативните комитети, необходимостта от дебати и липсата на дългосрочна визия за развитието на страната.

Според Стоянов президентската кампания е особено сложна именно заради спецификата на президентския вот и необходимостта кандидатите да се противопоставят на политическите си опоненти, без да отблъскват техните избиратели.

„Кандидатпрезидентската кампания е най-трудната кампания от гледна точка на послания, на търсене на слабости на опонента и на това задочно засега дебатиране около въпроса кой е по-добрият и кой е алтернативата. Какво имам предвид? Няма как да си радикално против своя опонент, да се опиташ да го поставиш с гръб до стената, да го очерниш, да го атакуваш по всички възможни начини по една проста причина. Говорейки срещу него, всъщност ти говориш срещу неговите избиратели, а спецификата на тези избори е, че ние избираме обединителя на нацията. Тоест не би трябвало да си позволиш лукса или грешката да говориш срещу избирателите на своя опонент, защото ти претендираш впоследствие да станеш и техен президент.“

Той предупреждава, че още в началото на кампанията се е върнала познатата негативна политическа комуникация, свързана с атаки, компромати и търсене на слабости. По думите му големият въпрос е каква трябва да бъде следващата национална цел и какво може да обедини обществото в по-дългосрочен план.

„Всъщност това обобщаване и генерализиране би трябвало да е около следващата конкретна цел, която предстои на всички нас, защото приеха ни в Европейския съюз, влязохме в Шенген и в еврозоната, а оттук накъде е големият въпрос. Няма национална доктрина, всеки интерпретира националните интереси, както му е угодно. Нямаме българска мечта, нямаме онова, което да обединява всички ни така, че да бъде наследявано от всяко едно правителство, устойчиво във времето и пространството, със средносрочен, а защо не и дългосрочен хоризонт. Както е в Китай – те си правят труда да прогнозират 10, 15, 20, 50, 100 години напред. Това липсва в политическия елит. Огромен политически дефицит.“

„Това е една неотиваща си политическа класа, в смисъла на това, че не виждаме засега поне проекция за действена тук и сега алтернатива. Политическа каста, бих я нарекъл – хора, които имат остаряло мислене. Не толкова възрастни, разбира се, не искам да обиждам никого – напротив. Хора, които имат други представи, закърнели, някъде там консервативни в недобрия смисъл на думата, като пазители на ценности, традиции, обичаи и на класическото изповядване на ляво и дясно като политическа концепция. По-скоро хора, които не разбират настоящето и се плашат от бъдещето.“

Той коментира и новата роля на инициативните комитети и факта, че в кампанията се очертава да се сблъскват не толкова самите кандидати, колкото техни представители.

„Някаква нова мода се задава. Разбира се, медиите са принудени, след като няма съгласие на кандидатите, да търсят представители на инициативните комитети, за да проследяват все пак какво се случва.“

Стоянов поставя акцент и върху политическата необходимост от по-широко представителство и взаимодействие между различни политически групи.

„Въпрос отново, който ни води към извода за въпиещото самомнение и самочувствие за самодостатъчност. Това, повярвайте ми, се наблюдава от много години – това капсулиране на тази общност, самонаричаща се демократична общност, което е като че ли по-скоро сектантско поведение, отколкото политическо, с идеята да разширява ветрилото. Няма нищо по-добро за България от едно широко коалиционно представителство, което включва в себе си социалдемокрация, модерна, разбира се, като модерно ляво, в някакъв смисъл на думата, защо не и прогресивисти, а също изконно дясно, консервативно и либерали центристи. Няма нищо по-добро в този разкъсващ се свят около нас, в тази динамика, която ни се поднася във всекидневието.“

Коментирайки Бойко Борисов и позицията на ГЕРБ в президентските избори, Стоянов говори за необходимостта от ясно политическо послание.

„Сега, за да може да компенсира в някаква степен случилото се, Борисов трябва да си позволи лукса да постави така нещата: който иска подкрепа от мен, дали лично – най-добре лично – или през онези аватари, наречени инициативни комитети, да дойде да преговаря, да поиска подкрепа. Да, решението на Борисов, неговото публично изявление, не може да задължи всички негови избиратели до момента да гласуват еднакво и масово, но ще бъде наистина политическо послание. Той държи, в някакъв смисъл, козове в тази ситуация със своя електорат. Пеевски също, нека да сме пределно откровени. Въпросът е как ще изиграят тези карти.“

Стоянов призова медиите да бъдат активни в организирането на дебати.

„Медиите трябва да са категорично активни и проактивни, да предлагат, да оферират своите ефир, време и пространство. Другият въпрос е с кого ще се преговаря – с представители на инициативни комитети, с онези, които са консултанти на самите кандидати, или със самите кандидати.“

Какво още сподели той, чуйте във видеото!