Проф. Славчо Томов, чл. кореспондент на БАН: Съвременната наука не е индивидуално състезание, а комплексна и екипна работа

Тази година Медицински университет - Плевен отбелязва своя 50-годишен юбилей. Това е повод да се срещнем с някои от фигурите със свое достойно място в развитието на висшето училище в последните години. Днес разговаряме с проф. д-р Славчо Томов - два мандата ректор на МУ-Плевен/2013 - 2021 г./, който наскоро беше избран и за член кореспондент на Българската академия на науките.

За Дарик радио, той каза, че за него Медицински университет – Плевен е един жив организъм, който като едно новородено през 1974-та година премина през всичките тези етапи на детството, на юношеството и вече навлиза в своята зряла академична възраст.

„Като част от структурата на висшето образование в България, претърпя едно много сериозно развитие през годините – през факултет, Медицински институт и след това Медицински университет, който вече има няколко факултета – по медицина, по обществено здраве, факултет по здравни грижи. Новият факултет, който създадохме през 2026 г. – по фармация, а сега новото ръководство работи много интензивно по създаването на още една структура, основно звено – Факултет по ветеринарна медицина.

През всичките 50 години през висшето училище е преминала една плеяда от преподаватели, от учени и от студенти, както и от неакадемичен състав, чиято роля не бива да бъде подценявана.

Аз лично усещам Медицински университет – Плевен като един жив организъм, който като едно новородено през 1974-та година премина през всичките тези етапи на детството, на юношеството и за мен вече навлиза в своята зряла академична възраст“.

В своя професионален път, Вие имате особен принос в определени области, включително през последните години, в духа на развитието на технологиите, при това особено в зрялата възраст на висшето училище.

"Между 2013-та и 2021 година, аз бях ректор в два последователни мандата, което за мен беше огромно предизвикателство, защото когато човек приеме такова предизвикателство, той трябва да даде всичко от себе си, за да развие институцията. 

През тези осем години се случиха много неща, но първото голямо предизвикателство беше създаването на Факултета по фармация като изцяло нова структура за област Плевен, за региона, както и за Централна Северна България. Трябваше да бъде изградена изцяло нова материална база и тръгнахме от кота „нула“. Трябваше да създадем нов академичен състав, трябваше да привлечем преподаватели в тази област и в рамките на няколко години успяхме и така, през 2016-та г. беше официално открит Факултет „Фармация“ с много нови научни лаборатории към него. За да бъдат обучавани студентите в тази толкова специфична област, ние трябваше да създадем и оборудваме нещо като мини лаборатории и мини фабрика за производство на лекарства. Първият випуск на Факултет „Фармация беше дипломиран през 2021 г., а към момента вече имаме няколко дипломирани випуска по магистърска програма „Фармация“ е това толкова сериозно направление в сферата на висшето образование“.

Проф. Славчо Томов отбеляза и създаването на Научноизследователския институт към МУ-Плевен.

„Той е основно звено във висшето училище, но е една не съществувала в подобен вид основна структура с един основен акцент – научноизследователската дейност, и със специално сформирани екипи, които да работят по точно определени направления и сфери на българската и световната наука. Така през 2018-та година стартирахме един от най-мащабните научноизследователски проекти на МУ-Плевен до момента – създаването на „Центъра по персонализирана медицина, 3D медицина, роботизирана и минимално инвазивна хирургия.

В рамките на този център започнаха да работят Лаборатория по биопринтиране, и Лаборатория по 3D полимерно принтиране, което е вече относително добре развито и в България, в Европа и по света. Но биопринтирането една изключително иновативна и привлекателна област, и трябваше да създадем лаборатория и да привлечем екип, който да работи точно в тази област. Става въпрос за биопринтиране на тъкани, системи и на органи от човешкото тяло.

Имаме вече и първите резултати с био принтирана кожа, за сега като структура от експериментални мишки. Тя беше био принтирана с великолепни резултати и прекрасен ефект.

Биопринтирането е една от сферите в световната, европейската и българската наука, която ще може да направи революция в трансплантологията, защото то ще реши един от най-големите проблеми на трансплантологията, а именно проблемът за тъканната несъвместимост.

При биопринтирането се създава така нареченото био мастило от стволови клетки на самия пациент и той, и неговият организъм не припознават биопринтираните тъкани като чужди, и не се борят с тях.

Създадохме и Лаборатория по телепатология и телемедицина, която пък е предпоставка за развитието на друг модерен клон в съвременната медицина, а именно приложението на изкуствения интелект в медицината.

Вече сме на прага на втория етап от развитието на Центъра за компетентност, където акцентът ще бъде приложението на изкуствения интелект в медицината“.

В тази връзка, проф. Томов посочи, че негов докторант в момента е на финал – на защита на своя дисертационен труд, който е пряко свързан с приложението и разработването на софтуерен модел на изкуствен интелект, който да бъде в помощ на гинеколозите и особено на онколозите за пред раковата диагностика на пред канцерозата на маточната шийка.   

Проф. Томов отбеляза и Лабораторията по геномика, която вече работи интензивно и тъй като разполага с генсеквенатори от ново поколение, които могат да секвенират целия човешки геном. „С тях, ние можем да откриваме генетични соматични мутации в поредица от тумори, а съвременната онкология, в която молекулярното профилиране на туморите, вече е акцент с конкретни приложения и резултати. Към това добавяме и съответни медикаменти с прекрасни лечебни резултати.

Смятам, че ние успяхме да влезем в авангарда на съвременната геномика не само в България, а и в света“.

Проф. Славчо Томов отбеляза и работата на Центъра за компетентност по отношение на роботиката и минимално инвазивната хирургия. Като пример посочи новите направления в диагностиката на т. нар. „стражеви“ лимфни възли с нова методика. Също така в областта на хистероскопията с поредица от курсове в Телекомуникационния център в МУ-Плевен е създадена Школа по хистероскопска хирургия в България.

Във връзка с избирането на проф. Славчо Томов за член-кореспондент на БАН, той каза:

„Приемам го като признание и мога да кажа, че когато кандидатствах не съм хранил големи надежди, защото знам, че критериите са много високи, а оценителите на тези критерии – членовете на Събранието на академиците, които трябваше да решават са хора с много висок научен потенциал и гледат под лупа всеки един аспект на кандидата.

Мисля, че минахме през „иглени уши“ и приемам като призвание това, че академичната общност и Събранието на академиците оцениха това, което аз, а и екипи от хора, на които съм бил лидер, и също сериозни научни екипи с други лидери, сме постигнали.

Съвременната наука не е индивидуално състезание, а комплексна и екипна работа и аз приемам това звание като едно не толкова лично признание, а признание за академичната общност на Медицински университет – Плевен“.

По повод тържественото отбелязване на 50-годишния юбилей на МУ-Плевен, проф. Славчо Томов, член кореспондент на БАН отправи и пожелание към академичното ръководство, служителите и студентите на Медицински университет – Плевен:

„Те трябва да се гордеят, че са част от структурата и от живия организъм на висшето училище, защото институцията Медицински университет – Плевен тежи и има своя специфичен, своеобразен облик. Пожелавам на българските студенти и студентите ни от над 45 държави от целия свят, които са посланици на нашата Алма матер и на България, да запазят този дух, граден от поколения преподаватели през годините, и да го надграждат.

Аз съм убеден, че тези, които идват след нас могат и ще го направят!“.