“Вярно е, че аз съм оперативен критик или поне бях в продължение на много години, но нека да не забравяме, че преди всичко аз съм литературен историк. В продължение на повече от 40 години преподавам и изследвам История на българската литература от освобождението до Първата световна война. Точно тази практика като исторически изследовател ме накара да разбера 2 неща, които са свързани с литературата във всеки период.” Така започна разговорът с проф. Милена Кирова в студиото на Посока Култура.
“На първо място, тези които се занимаваме с литературата от ХХ век, която е много по-малка, много по-пригледна, много по-самоподредена е много трудно да разберем какво се е случвало в процеса на самия литературен живот тогава. Литературната история в България скача от връх на връх, от важен на важен автор и ако може всичко в канона да напъха, но това не съответства на литературния живот за времето, за което говори. Литературният живот винаги е друг. Той е много разнообразен, много по-цветен, много по-интересен. Нашата литературна история затова понякога изглежда скучна - тъкмо защото е видяна само от високата оптика на каноноцетричното мислене, а истински интересните явления остават отдолу - скрити. Така че едното, което ми се искаше, е да разнообразя този каноноцентричен поглед, който вижда литературата само от гледната точка на това, което ще се окаже най-важно за нея”, обясно професорът.
23 април - Световен ден на книгата и авторското право
“Второто нещо, което съм забелязала, е че критиката е крайно необективна и много неща пропуска. Дори най-добрата оперативна критика не вижда така, както вижда литературната история с отстъп от няколко десетилетия. Най-добрите ни критици правят главоломни грешки в своите оценки. Един доктор Кръстев с незаобиколимо присъствие в началото на ХХ век, той не вижда и не оценява присъствието на автори като Елин Пелин, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов. Дори най-добрият критик гледа пристрастно. Той избира през своите предпочитания и посоката, която пропагандира като необходима в този момент за българската литература. Ето това ме накара да се постарая, макар и с малък отстъп, да приложа оптиката на моята литературна история към това, което току-що беше минало от българската литература. Критично към критиката”, заяви проф. Кирова и допълни, че първото нещо, което е направила е било да се разграничи от собствените си критически мнения, които тя определи като също субективни.
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
