По последни данни 26% от интернет трафика в България представлява злонамерен трафик, а на ежедневни и ежеседмични опити за фишинг атаки са подложени 57% от всички организации в България. Киберсигурността и контролът в системата на здравеопазване са едни от големите предизвикателства в сектора. Все повече ще навлиза и изкуственият интелект в медицинското образование и изследователската дейност, смята проф. д-р Благой Маринов. 

***

Медицински университет Пловдив е дигитален университет и това са модерните тенденции в образованието. Covid-19 в известна степен ускори този процес, макар че в резултат на далновидната политика на Университета ние бяхме подготвени за това, което последва. Това заяви в интервю за Дарик радио проф. д-р Благой Маринов, изследовател и кандидат за ректор на висшето учебно заведение. До 2 години се очаква да станат ясни резултатите от проектна сесия, свързана с телемедицината и изкуствения интелект (ИК). Според проф. Маринов използването на ИК ще дава възможност на студентите да откриват цялата налична информация в сървъра на Медицинския университет по определена тема. Преподавателите ще могат да генерират автоматично изпитни тестове, което ще е изключително облекчение и за двете страни в процеса на обучение. Повишаването на киберсигурността е една от стратегиите, заложена в мандатната програма за управление на университета, заяви още пред Дарик проф. Благой Маринов.

Проф. Маринов, какво място заемат дигиталните технологии в Медицински университет – Пловдив в момента?

Постигнахме това в резултат на значителни инвестиции в подобряване на образователната и изследователската инфраструктура. Изградихме уникален по възможностите си data center, който има потенциал да се превърне в регионален център за съхранение, интеграция и анализ на медицински данни. Възможностите, които дават цифровите технологии, обаче, стават предпоставка и за засилване на опасността от кибер атаки. Свидетели сме на увеличаване на броя и интензивността на инцидентите, свързани с киберсигурността.

Защо темата за киберсигурността е толкова популярна напоследък?

Киберсигурността е тема със значителна динамика. Ако не се грижим за виртуалната си защита натрупваме технически дълг, който в един момент ще трябва да бъде изплатен. В последната година темата за защита на данните във всички публични сектори взе превес и стана акцент в политиките на всички държави от ЕС. Скорошни данни на Министерството на електронното управление в България показаха, че общо 26% от интернет трафика в България представлява злонамерен трафик. В същото време на ежедневни и ежеседмични опити за фишинг атаки са подложени 57% от всички организации в България. А всичко това бързо се мултиплицира с развитието на изкуствения интелект. Киберсигурността и контролът в организацията на системите в здравеопазването, се оказват едни от големите предизвикателства в сектора.

Какви са мерките, които се вземат за засилване на сигурността на информацията?

Съгласно „Национална стратегия за киберсигурност“ трябва да поддържаме на високо ниво на киберсигурност в критичните сектори, включително образованието. Но както каза веднъж г-н Божидар Божанов (бивш министър на електронното управление) - подготовката на ниво държавна администрация в България се подобрява през годините, но не и с темпа, който е нужен. Ето защо изходът е да се придържаме стриктно към европейската законова рамка в областта на киберсигурността. Тя е свързана с двете, приети в началото на 2023 година, директиви, наречени Network and Information Security 2 (NIS2) и The Digital Operational Resilience Act (DORA). Като в тях вече се залагат принципи на защита отвъд киберсигурността, а именно киберустойчивост. Това представлява комплексна стратегия за откриване, ограничаване и възстановяване от всички рискове, свързани с информационните и комуникационни технологии, както и установяване на стандарти за тестване, докладване и риск-мониторинг от сертифицирани компании.

Какво прави Медицински университет – Пловдив, за да повиши киберсигурността на своите дигитални ресурси?

Стратегията за гарантиране на киберсигурността на МУ-Пловдив е съсредоточена главно в две направления – инвестиции в технически модули и системи за защита и екстензивна програма за обучение на хората - от администрация до хабилитирани лица. За изпълнението на тази стратегия разчитаме на партньорство с утвърдени на национално и световно ниво компании, специализиращи в областта на дигиталното развитие и сигурността на данните. От 2022 г МУ – Пловдив е член на Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването, като с тяхна помощ вече реализирахме една успешна проектна сесия, наречена „Телемедицина и генеративен изкуствен интелект в медицината“. От 2023 г. си сътрудничим и с Европейски цифров иновационен хъб „Тракия“, който е част от програмата на Европейската комисия „Цифрова Европа“. През септември, заедно със специалисти от хъба, провеждаме обучение и сертифициране на администрацията на МУ – Пловдив. 

Очакваме да споделим резултатите от тази проектна сесия до 2 години, защото изкуственият интелект в медицината има бъдеще, както в образованието, така и в изследователска дейност. Той ще дава възможност на студентите да откриват цялата налична информация в сървъра на Медицинския университет по определена тема. Преподавателите ще могат да генерират автоматично изпитни тестове, което ще е изключително облекчение и за двете страни в процеса на обучение.

В изследователската  дейност се очаква изкуственият интелект да анализира огромно количество данни. В момента се търсят решения за обработка на визуална информация. Ресурсите на data center, за който споменах,  имат наистина голям потенциал. Информацията, която ще се интегрира и анализира, може да доведе и до много по-добра диагностика. 

Наскоро стана ясно, че се кандидатирате за Ректор на МУ – Пловдив. Повишаването на киберсигурността заложена ли е в мандатната ви програма? 

Не само, че е заложена, но тя ще бъде един от акцентите в нея. От една страна трябва да гарантираме сигурността на данните на нашите студенти, от друга съхранението и боравенето на лични данни и медицинска информация, свързани с медицински изследвания, е от критична важност за авторитета на МУ – Пловдив.

Важно е всеки от нас да има електронно здравно досие, до което да имат достъп и всички лекари и специалисти, при които ни се налага да извършваме преглед и лечение. Но хората като че ли нямат доверие в системата? Как трябва да бъдат защитени личните ни данни?

Изключително полезно е да се изгради електронна здравна система, с различни нива за достъп,  каквато има във всички развити страни. Тя трябва да е с криптиране на нивата на сигурност, за да няма опасение, че личните ни данни не са защитени.

Какво още, според вас, трябва да бъде заложено в програмата за управление и развитие на МУ Пловдив, както и в качеството на обучение на студентите?

Пред нас стои предизвикателството да повишим нивото на удовлетвореност на студентите, както от теоретичните знания, така и от практическата им подготовка. Те трябва да имат самочувствието на изследователи. В Медицински университет - Пловдив има много регламенти, които са отворени към студентите в тази посока. Сътрудничеството с университетските болници в Пловдив е много добро и може да се развива в посока на осигуряване на по-добри условия за обучение, както и на оборудване на клиниките с научно-изследователска апаратура. 

***

Проф. д-р Благой Маринов, дм, завършва Медицински Университет – Пловдив през 1995 г. Работи като реаниматор в системата на спешната медицинска помощ. За 4 години защитава докторат в областта на патофизиологията на физическото натоварване и придобива първата си специалност - патофизиология. През 2009 г. се хабилитира като доцент в МУ – Пловдив и чете едни от първите лекционните курсове на медици и фармацевти на английски език. През 2011 г. като Председател на Младежко Научно Дружество „Асклепий“ възстановява дейността му и организира национални годишни конференции „Наука и младост“. През 2013 г. придобива и клинична специалност по пневмология и фтизиатрия. Успешно извежда до защита двама докторанти – от Катедрата по специална хирургия и от Катедрата по педиатрия. Трети мандат е в управителния съвет на Българското Дружество по Белодробни Болести. От създаването на Медицински Симулационен Тренировъчен Център през 2015 г. е негов директор и създател на първата по рода си международна Конференция по симулационно обучение в медицината. През 2016 г. се хабилитира като професор и съчетава преподавателската си активност по патофизиология на български и английски езици с развиването на иновативни обучителни стратегии в МСТЦ. В резултат на научната му дейност са публикувани над 80 статии в рецензирани списания, има над 500 уникални цитирания. Член е на БЛС, Българско дружество по физиологични науки, Българското Дружество по Белодробни Болести, American Thoracic Society, European Respiratory Society.