Първа точка в програмата за работната седмица на депутатите се очаква да е гласуването на удължителният закон за бюджета от тази година, с който държавата ни да влезе в 2026-а.

Министерският съвет го одобри и внесе в деловодството на парламента в понеделник, а във вторник беше приет на първо четене и от ресорните комисии - Комисията по бюджет и финанси, социалната и здравната.

Вчера при обсъжданията КНСБ и КТ “Подкрепа” отново настояха да се приеме преработеният вариант на редовния бюджет, тъй като така служителите в бюджетната сфера остават без увеличения на заплатите.

Бизнесът изтъкна, че предвид политическата ситуация е по-добре страната да има приет бюджет, макар и не редовен. И на свой ред изразиха несъгласие с удължителния закон да се прокарват политиките по доходите.

Ръст на минималната работна заплата ще има, защото е заложен с постановление на МС.

В мотивите към законопроекта е записано, че съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси, в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер, не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила по този закон и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели. 

Със законопроекта се предлага правна рамка, която, от една страна да осигури безпроблемното функциониране на държавата и общините, а от друга страна - да гарантира правата и законовите интереси на гражданите, предоставяйки им правна сигурност във връзка с изплащането на възнаграждения, пенсии, социални помощи и други социални плащания, ползване на данъчни преференции и облекчения, както и извършването на други плащания.

Разписани са редът и начинът за извършване на разходи и тяхното приоритизиране, в случай че размерът на разходите е по-голям от размера на постъпилите приходи, както и прилагане на принципа на съразмерност. Определя се редът за извършване на плащанията по бюджетите на общините, бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК.

В законопроекта се посочва, че когато приходите за съответния период са недостатъчни да покрият разходите и трансферите, лимитите за плащания се намаляват съразмерно до размера на приходите. Първостепенните разпоредители с бюджет приоритизират плащанията си, като разходите за заплати и социални плащания са приоритет и се изплащат в пълен размер.

В текстовете са отразени промените в размера на минималната работна заплата, като е записано, че достигнатите размери на основните месечни заплати към 31 декември 2025 г. в бюджетните организации не могат да бъдат намалявани или увеличавани в рамките на заеманата длъжност с изключение на заетите на минимална работна заплата. 

Предлага се също до приемането на Закон за държавния бюджет на България за 2026 г. да се даде възможност на общините, които реализират проекти по инвестиционната програма, по Приложение 3 към Закона за държавния бюджет да могат да финансират проекти чрез Българската банка за развитие в годишен размер до 900 млн. лева, както е предвидено в сега действащия Закон за бюджета за 2025 г.