Сред най-видимите негативни последици от пандемията в България е резкият спад на очакваната продължителност на живота – с почти две години.
Новопубликуваните данни сочат към бързо възстановяване на индикатора, въпреки че той все още остава както зад пред-пандемичните си равнища, така и в сравнение с по-развитите държави на ЕС, посочва в свой анализ Институтът за пазарна икономика (ИПИ).
Продължителността на живота расте, но остава далеч зад европейската
Очакваната продължителност на живота достига 73,5 години за периода 2021-2023 г., на фона на 71,9 за периода 2020-2022 г.
В последния период, който не включва ковид-19 обаче стойността на индикатора е с година по-висока или 74,9 години за 2017-2019 г.
Бързото подобрение дава всички основания да смятаме, че когато изчислението на продължителността на живота излезе напълно извън периода на свръхсмъртност от ковид-19, стойността на индикатора ще достигне тази предишна най-висока стойност и дори ще я надхвърли.
От регионална гледна точка големите разлики между отделните области на страната остават, като ножицата между лидерите София и Кърджали (75,4 години) и Видин (70,3) е цели пет години.
Разлика между областите
Прави впечатление и голямата разлика между областите в Южна и Северна България, като на Север, ако оставим настрана Габрово и Варна, продължителността на живота е чувствително по-ниска.
Интересно е и струпването на няколко области с относително висока продължителност на живота в Родопите – Смолян, Кърджали и Хасково са сред лидерите в страната, въпреки че са на опашката по икономическо развитие.
Текстът е препечатан от бюлетина на ИПИ. Заглавието е на darik.bg
