В днешно време повече отвсякога човек е непрестанно заобиколен от технологии. Животът ни толкова много се върти около дигиталния свят, че за цели поколения и хората, практикуващи определени професии, звучи съвсем немислимо да прекарат дори и ден далеч от смарт устройствата си. Зависимостта към тях расте постоянно – все по-ясно осъзнаваме психологическите последици от този феномен, но даваме ли си сметка и за физиологичните такива?

Макар и на първо четене да звучи необичайно, все повече данни и доказателства показват, че прекомерната употреба на технологии и „кръжащият електросмог“ около нас оказват влияние върху здравето на нашите черва и на състоянието на микробиома ни. Той, от своя страна, отговаря за толкова много функции в нашия организъм, че е повече от наложително да положим необходимите грижи за него и да обърнем внимание на равновесието на микроорганизмите в стомашно-чревния ни тракт. Именно по тези теми ще говорим в днешната статия – нека изследваме същността на микробиотата и как зависимостта от дигиталното е възможно да я компрометира.

Какво представлява микробиомът и защо е толкова важен за здравето ни?

Когато говорим за микробиом, имаме предвид всички над 300 трилиона микроорганизми, живеещи в нашите черва. По своята същност те биват различни по вид и функции бактерии, вируси и гъбички и балансът между всички тях оказва влияние върху физическото и психическото ни благоденствие.

В следствие от начина ни на живот е възможно микрофлората да се компрометира и да доведе до състояние на дисбиоза – това е състояние, при което потенциално вредните микроорганизми „превземат“ полезните и като резултат се сблъскваме с редица последици. Подуването на стомаха, проблемното храносмилане, диарията, запекът, гаденето, главоболието и забавеният метаболизъм са сред първите симптоми, демонстриращи наличието на дисбиоза. Дискомфортът обаче далеч не стига дотам – всъщност микробиомът в червата ни формира нашата ентерична нервна система, действаща автономно и поддържаща непрестанна връзка с централната нервна система и мозъка. На ентеричната нервна система дължим важни механизми като синтеза на невротрансмитери и хормони като серотонин и допамин, пълноценно усвояване на витамини и минерали от храната, регулация на имунитета и метаболизма, въздействие върху нервната система. Всички тези функции пряко се съотнасят както към физическото, така и към психическото здраве. Ето защо балансът в микробиома е от основополагащо значение за нашето благоденствие.

За да поддържаме здрав микробиом, е важно да имплементираме множество здравословни промени в начина си на живот.

На първо място разбира се следва да споменем храната – ферментиралите храни като кисело зеле, кисело мляко, туршии, кимчи и кефир притежават огромно количество пробиотични бактерии, имащи ключова роля за здравето на червата. Активността и движението също са определящи – заседналият начин на живот днес и това, че сме често „закотвени“ пред екраните, до голяма степен компрометират както общото ни здраве, така и състоянието на стомашно-чревния ни тракт. Прекомерно високите нива на стрес, с които всички ние ежедневно се сблъскваме, също оказват силно негативно влияние върху микробиотата – високите нива на кортизол имат потенциала да компрометират правилния синтез на ключови невротрансмитери, отговорни за фокуса, концентрацията и доброто ни настроение. Когато сме хронично стресирани, мозъкът ни приоритизира оцеляването и така „изключва“ всички второстепенни системи като храносмилателната и репродуктивната например в опита си да ни мобилизира за бой или бягство.

Съвременният начин на живот, с технологиите и стремглавото навлизане в дигиталния свят, не само влияе пряко върху здравето ни, но и дирижира цялостната структура на нашето ежедневие. Заседяването, психологическото прегаряне, дългите работни дни и липсващото време за здравословно хранене са все фактори, удрящи по микробиома – в следствие от това и физическото, и психическото ни здраве страдат все повече.

Технологии и микробиом: Къде е връзката?

Вече споменахме, че съвременният човек прекарва все повече време пред екран и ситуира живота си около технологиите. Използваме ги постоянно и навсякъде – работният ни процес е свързан с тях, прекарваме в тяхната компания дори и свободното си време. Ако се огледаме, ще видим огромен брой хора, втренчени в телефоните, лаптопите и таблетите си. Реалността е такава – важно е обаче да обърнем внимание на последствията, до които този начин на живот би могъл да доведе, ако изпуснем фокуса.

Телефоните ни са постоянно с нас – носим ги в джоба си, непрестанно ги държим в ръцете си, заспиваме в тяхната компания и прекарват нощта, удобно разположени на нощното ни шкафче в непосредствена близост до главите ни. Даваме ли си сметка обаче за въздействието на електромагнитните полета (EMF)?

Електромагнитните полета представляват енергийни вълни, които непрестанно биват излъчвани от дигиталните устройства. Ако дълго се излагаме на тяхното влияние, е възможно въздействието им да повлияе на нивата на оксидативния стрес, нарушавайки баланса между сводобните радикали и антиоксидантите в тялото. Прекомерният оксидативен стрес е способен да повлияе на ДНК-то на клетките, модифицирайки клетъчната мембрана на клетката и попречвайки на комуникацията между тях. Според някои проучвания дългото влияние на електромагнитните полета повлияват пряко и върху митохондриалната функция – митохондриите са „енергийните централи“ на нашите клетки.

Негативният ефект на EMF се наблюдава и при научни изследвания (включително in vitro и животински модели). Електромагнитните полета имат свойството да намаляват микробната диверсификация – микробиомът ни има тенденцията да „обеднява“ откъм разнообразни микроорганизми и така се повишава рискът от достигане до дисбиоза. Според някои научни проучвания дългосрочното излагане на EMF има потенциалът да повиши възпалителните процеси в червата и да допринесе за развитието на така популярния напоследък „синдром на пропускливите черва“ – състояние, при което чревната мембрана отслабва и започва да пропуска в кръвообращението отпадни и непотребни метаболитни продукти.

Освен чрез електромагнитните полета, постоянното използване на дигитални устройства може да повлияе на микробиома и по още един начин – чрез въздействието на „синята светлина“. Все повече хора използват телефоните си до късно вечерта, а някои дори ги отнасят със себе си и в леглата си. Излъчваната синя светлина от екраните обаче влияе пряко върху мелатонина – хормонът, отговорен за съня. Мозъкът ни „не разбира“, че е настъпила нощта и че е време за сън – в следствие на това секрецията на мелатонин се нарушава и не съумяваме да се наспим качествено. Това нарушение на циркадния ритъм води след себе си редица последствия – компрометира се хормоналната регулация и се повлиява негативно върху микробиома. В червата ни микроорганизмите също имат свой циркаден ритъм – различните видове са „активни“ в различни моменти от денонощието и дисбалансът има отношение към правилната чревна функция. В дългосрочен аспект синята светлина разклаща стабилността на микробиотата, влошават се имунитета, храносмилането и психичното ни здраве. Нагледно микроорганизмите обедняват и откъм разнообразие – всичко това е от съществено значение за цялостното ни благоденствие.

Електромагнитните устройства влияят върху здравето ни и това на микробиома и по косвен начин:

  • прекарваме огромна част от ежедневието си пред екраните обездвижени – липсата на движение компрометира храносмилането, увеличава нивата на стрес и забавя метаболизма.
  • стоенето пред екраните често резултира в избор на нездравословна храна и ограничен досег до природата – прекарването на дълги часове в офиса или вкъщи ограничава съвременните хора по отношение на време сред природата. В контекста на микробиома ни това означава, че притежаваме все по-ограничен достъп до натурални и свежи пребиотични и пробиотични храни – а те, от своя страна, са от съществено значение за постигането и поддържането на балансирана и оптимална микробиота.

  • Могат ли пробиотиците да противодействат на „екраните“?

Колкото по-често приемаме пробиотик, толкова по-лесно ще постигаме стабилно и балансирано чревно здраве. В естествен вид ги срещаме като продукт от ферментацията на храни като кисело мляко, кисело зеле и туршии, а съвременният свят все повече налага удобния прием на пробиотични щамове под формата на хранителни добавки.

Живите пробиотични бактерии са нашият най-добър приятел по отношение на регулацията на имунната функция, храносмилането, ендокринната и нервната система и положителното повлияване на психичното ни здраве. Възвръщайки баланса в микробиома, полезните щамове имат свойството да оздравяват ентеричната ни нервна система и оттам да благоприятстват за правилната функция на всички наши органи и системи. За да сме сигурни обаче, че допринасяме по най-ефективния начин за здравето си, е важно да подберем хранителна добавка с високо качество и такава, която осигурява наличие на достатъчен брой живи микроорганизми, способни да колонизират стомашно-чревния ни тракт. Последните поколения пробиотични добавки се характеризират с повишена устойчивост и наличие на защитна обвивка от протеини и мукополизахариди, наречена микроенкапсулация – така се гарантира безпрепятственото оцеляване на щамовете в условията на силната стомашна киселина.

В свят, наситен с електромагнитни вълни и непрестанно дигитално присъствие, човешкото тяло изпитва нов тип стрес, който все по-често се свързва с промени в чревния микробиом. Изследвания показват, че прекомерната експозиция на изкуствена светлина, радиочестотни полета и продължително седене пред екрани може да повлияе върху съня, нивата на кортизол и баланса на полезните бактерии в червата. Тук на помощ идва ProLact Detox– пробиотична храна, създадена с щамовете Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus, които са в основата на традиционното българско кисело мляко. Тази функционална храна не само възстановява баланса на микробиома, но и подобрява храносмилането и абсорбцията на нутриенти – ключови фактори за поддържане на добро здраве в дигиталната ера. Всекидневният прием на ПроЛакт Детокс може да бъде лесен и вкусен начин да се противопоставим на дигиталния стрес и неговото въздействие върху тялото.

При продължителна експозиция на електронни устройства не само чревният микробиом може да бъде засегнат, но и способността на организма да се детоксикира ефективно. Именно затова ProLact Detox+ е създаден като пробиотик в капсули с добавен силимарин – активен екстракт от бял трън, известен със своето мощно детоксикиращо действие върху черния дроб. Комбинацията между Lactobacillus bulgaricus, Streptococcus thermophilus и силимарин действа синергично: пробиотичните щамове заздравяват чревната бариера и възстановяват микробиомния баланс, а силимаринът стимулира регенерацията на чернодробните клетки и неутрализира свободните радикали. В свят, където информационното натоварване и електронните влияния са ежедневие, ПроЛакт Детокс+ предлага научно обоснована защита срещу невидимите последствия от модерния начин на живот.

Можем да защитим микробиома си в дигиталната ера?

В допълнение към избора на висококачествена пробиотична добавка, експертите съветват интегрирането на здравословни навици в ежедневието ни, посветено на работа и технологии.

Препоръчително е да ограничим използването на дигитални устройства вечер преди сън, да си правим своеобразни дигитални детокси отвреме навреме и да увеличим времето, прекарвано сред природата. В менюто си е повече от добра идея да включим повече фибри и ферментирали храни, които, заедно с пробиотиците, ще съумеят да подкрепят адекватно чревното ни здраве.

Микробиомът, бидейки жива и динамична екосистема, следва да бъде приоритет, що се отнася до грижата за благоденствието ни. Трудно бихме могли изцяло да ограничим използването на технологиите в днешната дигитална ера – това обаче, което можем да направим, е да се отнасяме внимателно и отговорно към прекомерното им използване и да направим всичко по силите си, за да минимизираме негативните им въздействия. Макар и да са необходими още изследвания и проучвания, косвените ефекти от излагането на електромагнитни полета са достатъчен повод да интегрираме повече здравословни навици в ежедневието си.

*Съдържание от партньор