На 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите празници - Преображение Господне.
Празникът Преображение Господне е установен още в първите векове на християнството
и ни припомня едно от важните евангелски събития от земния път на Спасителя, а именно явяването Му в небесната слава пред Неговите ученици Петър, Йоан и Яков, припомнят от bg-patriarshia.bg.
Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина близо до Галилея.
Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен, лицето Му се изменило и светело като слънце, а дрехите Му станали бели като сняг.
Учениците чули гласа на Самия Бог, двамата пророци Мойсей и Илия, засвидетелствали със своето явяване, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците.
Това събитие имало за цел да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да ги укрепи във вярата.
За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.
На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название "Начатки овощей", а в Българската православна църква – "Освещаване на гроздето". Защото ако в северните православни земи в началото на август има само ябълки, то в българските по-южни земи вече е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.
В малките градове и села на България все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне.
Правят се панаири, разменят се животни и стоки. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока древност женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период.
Според народните вярвания, на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Днес по стара традиция се освещава и благославя ново грозде, както и различни плодове.
Според народните представи Преображение бележи пределното време на прехода към есента. Слънцето се обръща с гръб към лятото и с лице към зимата. Денят намалява, змиите и гущерите се скриват по дупките си, лястовиците започват да се събират за своето пътешествие на юг.
В някои родопски села съществува вярата, че Господ „прибрязнува” (пуска бразда) от небето – знак, че може да започне сеитбата на есенните култури. Казват, че в нощта срещу празника в небето се отваря „божата врата”. На нея се явява сам Господ и изпълнява желания.
Това вярване съществува и до днес. Отнася се преди всичко за друг граничен момент в природата, отбелязван на Богоявление (Йордановден, 6 януари). Но надеждата за светло преображение и промяна държи будни хората и срещу Преображение.
На много места у нас майките карали децата си да гледат нощното небе, за да не пропуснат мига и да се помолят за здраве и богатство. Учели по-младите, че това е време за равносметка и вътрешно преобразяване – преди да се смени сезонът и природата да поеме към зимното затишие.
На Преображение Господне имен ден празнуват Сотир, Спас, Христин(а), Християн(а), Христо, както и всички имена, отразяващи славата Господна, като Сияна (Божествено сияние), Светлин и Светла.
