Комисията за регулиране на съобщенията, мобилните оператори и браншовите организации в телекомуникационния сектор обединяват усилия срещу зачестилите телефонни измами, при които на дисплея се появява подправен номер. Този метод е известен като „спуфинг“ (caller ID spoofing).

При него измамниците могат да направят така, че обаждането да изглежда като идващо от познат или доверен номер - например на банка, държавна институция, мобилен оператор, куриерска компания, фирма или дори близък човек. В действителност обаждането се извършва от съвсем друг източник.

КРС и трите мобилни оператора с национално покритие работят по ограничаването на подобни злоупотреби. Операторите анализират входящите разговори и номерата, използвани при установени измами, и вече прилагат технически и организационни мерки срещу подозрителните обаждания.

Предстои и обща информационна кампания, която трябва да обясни на потребителите как работят схемите и как да се предпазят.

От КРС предупреждават, че изписването на познат номер върху екрана не гарантира, че именно неговият притежател се обажда.

Измамниците могат да използват реален номер на човек или организация, без да имат достъп до телефона или профила им. Затова собственикът на номера, който се появява на дисплея, често също е жертва на схемата, а не участник в нея.

Един от признаците за подобна злоупотреба е човек внезапно да започне да получава обаждания от непознати, които твърдят, че имат пропуснато повикване от неговия номер, въпреки че той не им е звънял. Това може да означава, че номерът му е бил използван от измамници за прикриване на истинския източник на други обаждания.

Целта обикновено е жертвата да повярва, че разговаря с доверен човек или организация. След това измамниците могат да поискат лични и банкови данни, пароли, ПИН кодове, информация за платежни карти или еднократни кодове за потвърждение, предаде NOVA.

В други случаи настояват за незабавен банков превод, създават усещане за спешност или заплашват с неблагоприятни последици, ако човекът не изпълни указанията им.

Сред използваните сценарии са и предложения за неочаквана печалба или инвестиция, обещание за възстановяване на пари, както и добре познатата схема, при която обаждащият се твърди, че близък на жертвата е изпаднал в беда и спешно се нуждае от средства.

От КРС обясняват, че проблемът не може да бъде решен единствено чрез блокиране на телефонните номера, използвани при измамите.

Причината е, че при „спуфинг“ може да бъде изписан напълно реален номер, принадлежащ на човек или организация, които нямат нищо общо със схемата. Блокирането му би могло да попречи и на законните обаждания от истинския му собственик.

Допълнително затруднение създава начинът, по който функционират международните телекомуникационни мрежи и се обменя информация между различните оператори. Затова компаниите анализират характеристиките на трафика и използват механизми за откриване на подозрителни разговори, без да ограничават нормалната комуникация.

КРС съветва потребителите да не се доверяват само на номера, който виждат на екрана. Особено подозрителни са неочакваните разговори, при които се искат лични или банкови данни, кодове за достъп или незабавно изпращане на пари.

При съмнение разговорът трябва да бъде прекратен. След това човек може сам да потърси съответната банка, институция или компания чрез официално публикувания ѝ телефонен номер. Ако обаждащият се се е представил за близък, най-сигурният вариант е потребителят сам да се свърже с него.

От КРС подчертават, че по телефона не трябва да се предоставят пароли, ПИН кодове, еднократни кодове за потвърждение или данни за банкови карти. Не бива и да се инсталират приложения или да се предоставя дистанционен достъп до телефон или компютър по указания на непознат.

Ако човек подозира, че е станал обект на измама, трябва незабавно да прекрати разговора. При предоставени банкови данни или направен превод е необходимо възможно най-бързо да уведоми банката си.

За случая трябва да бъде подаден сигнал и до МВР. Мобилният оператор също може да бъде информиран, особено когато има съмнение, че собственият номер на потребителя е използван като фалшива идентификация при обаждания към други хора.

От КРС обръщат специално внимание и на възрастните и живеещите сами хора, които могат да бъдат по-уязвими към подобни схеми. Близките им се призовават да ги запознаят с основните признаци на телефонните измами и да ги насърчават да търсят второ мнение, преди да изпращат пари или да предоставят лична информация.

КРС, мобилните оператори и организациите от сектора ще продължат съвместно да анализират случаите на „спуфинг“ и да въвеждат технически мерки за ограничаването им. Основният съвет към потребителите остава да не предприемат действия под натиск и винаги да проверяват самоличността на човека отсреща, когато получат неочаквано или подозрително обаждане.